Голяма част от българи притеснени от мръсния въздух и вода, само 4% правят нещо срещу това 13.03 | 12:02

Само 4% от българите са направили големи промени в навиците си, които да помогнат за опазването на околната среда. Малко над една четвърт от хората у нас декларират, че рециклират отпадъци. А в същото време огромна част са притеснени от негативните промени в околната среда - две трети от българите са разтревожени по отношението на замърсяването на въздуха и питейната вода. Това показват резултатите от проучване на изследователски център "Тренд", направено по поръчка на вестник "24 часа", посветено на екологичните теми. Изследването е представително за пълнолетното население на страната и е проведено сред 1004 пълнолетни български граждани по метода "лице в лице". Теренът на проучването е осъществен между 1 и 8 февруари 2018 г.

Мнозинството от българите са на мнение, че в последните години няма промяна в околната среда в населеното място, където живеят. Такова мнение изразяват 46% от запитаните. 14% посочват, че в последните години има подобряване в тази посока, а 27%, че се влошава състоянието на околната среда. Няма динамика по отношение на основните демографски характеристики.

23% от българите очакват състоянието на околната среда в следващите 5 години да се подобри, там, където живеят. 19 на сто са на противоположното мнение - очакват да бъде по-лошо. 40% са на мнение, че състоянието ще бъде същото както е в настоящия момент. Младите хора са в по-голяма степен оптимисти за сметка на по-възрастните.

Темата за чистотата на въздуха е особено актуална в последно време в публичното пространство и поради тази причина изследователски център "Тренд" зададе въпрос по отношение на тази тема. 40% от българите посочват, че въздухът в последните десет години в тяхното населено място е станал по-мръсен. Толкова са и тези, които посочват, че не се е променил (41%). Малко над две трети от живеещите в столицата посочват, че въздухът в станал по-мръсен в последните десет години.

В проучването са били заложени няколко индикатора, по които да се измери степента на тревожност на българите по темата за околната среда. 64% се тревожат за замърсяването на въздуха, докато 31% посочват, че не се тревожат.

63% се тревожат за замърсяването на питейната вода. Висока степен на тревожност се отчита и по отношение на замърсяването на реките, където 65% посочват, че се тревожат. 70% от живеещите в малките населени места изразяват такива притеснения. Две трети от българите посочват, че се тревожат и от замърсяването на почвите, а 25% не споделят такова притеснение.

Най-нисък дял на тревога се отчита по отношение на свлачищата, където 39% се тревожат от свлачища, в населеното място, в което живеят, докато 42% посочват, че не се тревожат.

Най-висок процент от хората посочват, че се тревожат за обезлесяване/сеч/ измиране на горите - 73%. 66% пък посочват тревога по отношение на нарастването и на битовите отпадъци. Малко над половината от българите имат притеснения и по отношение на нарастването на промишлените отпадъци.

Близо половината от българите (47%) посочват, че смятат себе си по-скоро за природозащитник, докато 30% са на обратното мнение. Тук трябва да имаме предвид и престижността на отговора да определиш себе си като човек, който пази природата, което неминуемо повишава отговорите на природозащитниците, без те реално да правят определени стъпки в посока на опазването на природата. По отношение на степента на образование, то хората с висше образование в най-голям дял определят себе си като природозащитници. Висок е делът и на хората със средно образование, които дават този отговор – 46% с такава степен на образование.

Когато говорим по темата за опазването на околната среда е важно да имаме предвид и вземането на лични решения и действия на всеки отделен човек. Едва 4% от българите посочват, че са направили големи промени в навиците си, които да помогнат за опазването на околната среда. 45% посочват, че са направили малки промени, докато 37% от българите посочват, че не са направили никакви промени.

В този контекст, бяха отправени въпроси за конкретни стъпки, които са направени от страна на българите. 26% декларират, че рециклират отпадъци. Това са съответно по-млади и по-образовани хора.  Мнозинството (68%) не рециклират отпадъци. Тук, разбира се, трябва да имаме предвид и нивото на възможностите за рециклиране на отпадъци. 22% от българите посочват, че купуват и биоразградими продукти. 72% посочват, че ползват енергоспестяващи крушки, докато 26% не го правят.

Две трети от българите спестяват вода. Данните показват, че това са в най-големи дялове по-възрастните хора и трябва да поставим хипотезата, че това се прави по-скоро от финансова, а не от екологична гледна точка. 41% от българите, най-голям дял, са оптимисти за решаването на екологичните проблеми в България в следващите 10 години. Висок е делът (23%) на тези, които не могат да преценят.