Докладът за ОВОС на „Бургас-Александруполис“ вече е публично достъпен 23.11 | 17:23

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е публикувало официално доклада за ОВОС за участъка от петролопровода "Бургас – Александруполис", който трябва да се изгради на българска територия. Докладът се намира на този адрес. 

От МОСВ съобщават, че на следващ етап ще бъде публикувано и разширено нетехническо резюме за целия петролопровод, както и докладът за ОВОС за участъка на съоръжението на гръцка територия. Това ще стане след като двата документа бъдат предоставени на министерството от възложителя "Транс Болкан Пайплайн Б.В.–клон България” и от гръцката страна.

Като засегнати от проекта МОСВ посочва всички общини, през чиято територия ще мине трасето на петролопровода. Това са Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Камено, Средец, Болярово, Елхово, Тополовград и Свиленград. На тези 10 общини компанията-възложител трябва да предостави екземпляри на хартиен носител от доклада за ОВОС с всички приложения към него за трасето на нефтопровода на българска територия и окончателния вариант на нетехническото резюме на български език за цялото трасе на нефтопровода за българска и гръцка територия. Това ще стане по време на специални срещи за обществено обсъждане с представители на общините.

Съгласно българското законодателство министърът на околната среда и водите следва да се произнесе с решение по ОВОС в срок до 45 дни след последната среща за обществено обсъждане.

Проектът на инвеститора "Транс Болкан Пайплайн" вече е одобрен и има съвместимост с "Натура 2000". По план тръбите на петролопровода трябва да минат през няколко защитени зони от мрежата.

Докладът за ОВОС на проекта беше връщан три пъти за доработване от Министерството на околната среда и водите. Първоначално той предвиждаше само един начин за разтоварване на петрола – със закотвена платформа, чрез която петролът да се претоварва с подводни тръбопроводи до брега. От министерството обаче поискаха да бъде включен и оценен и другият възможен вариант - разтоварването на пристанище. Причината за това желание бяха опасенията, че петролопроводът може да замърси околната среда и да нанесе щети на туризма.