ЕК представи пътна карта за енергийния сектор на Европа до 2050 г. 15.12 | 19:52

Целта на ЕС е през следващите 40 г. да намали отделяните вредни емисии с 80%

За да се осъществи целта на Европейския съюз за понижение на вредните емисии с над 80% до 2050 година, европейското производство на енергия трябва да достигне почти нулеви нива на въглеродни емисии. Пътната карта за енергетиката до 2050 г., която Европейската комисия представи днес (15 декември), отговаря на въпроса как да се постигне това без нарушения в енергийните доставки и без влошаване на конкурентоспособността.

Въз основа на анализ на няколко сценария, в документа се описват последствията от енергийна система без въглеродни емисии и политическата рамка, необходима за изграждането ѝ. Това би позволило на държавите-членки да направят необходимия избор на източници на енергия и да създадат стабилен бизнес климат за частни инвестиции, особено в периода до 2030 г.

Анализът се основава на илюстративни сценарии, създадени чрез различни комбинации между четирите основни пътя за значително намаляване на въглеродните емисии (енергийна ефективност, възобновяеми източници, ядрена енергия и улавяне и съхраняване на въглерод). Малко вероятно е някой от тях да се реализира, но всички сценарии показват ясно редица варианти за идващите години.

Пътната карта за енергетиката до 2050 г. посочва редица елементи, които при всички случаи ще имат положително въздействие и по този начин ще определят ключови резултати като:

Значителното намаляване на въглеродните емисии в енергийната система е технически и икономически постижимо. Всички сценарии за значително намаляване на въглеродните емисии позволяват постигане на целта по отношение на емисиите и може в дългосрочен план да се окажат по-изгодни от настоящите политики.
Енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия са от решаващо значение. Независимо от конкретно избраната енергийна "комбинация", за постигането на целевите нива на въглероден диоксид до 2050 година са необходими по-висока енергийна ефективност и значително повишаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Сценариите показват също така, че електроенергията ще играе по-голяма роля, отколкото сега. Природният газ, нефтът, въглищата и атомната енергия също присъстват във всички сценарии в различни съотношения, като позволяват на държавите-членки да останат гъвкави при избора на енергийна "комбинация", ако бъде бързо изграден вътрешен пазар с добри взаимовръзки.
Ранните инвестиции пестят разходи. Инвестиционните решения за необходимата до 2030 година инфраструктура трябва да се вземат сега, тъй като изградената преди 30—40 години инфраструктура трябва да бъде заменена. Незабавните действия могат да спестят по-скъпо струващи промени след двадесет години. Енергийната еволюция на ЕС така или иначе изисква модернизация и много по-гъвкава инфраструктура, като например трансгранични междусистемни връзки, "интелигентни" електропреносни мрежи и модерни нисковъглеродни технологии за производство, пренос и съхранение на енергия.
Овладяване на повишението на цените. Направените сега инвестиции ще проправят пътя за най-добрите цени в бъдеще. До 2030 година цените на електроенергията със сигурност ще се повишават, но след това могат да паднат благодарение на по-ниските разходи за доставка, политиките за пестене на енергия и подобрените технологии. Разходите ще бъдат компенсирани от големия обем устойчиви инвестиции, които ще навлязат в европейската икономика, от свързаните с тях работни места на местно ниво и от намалената зависимост от внос. Всички сценарии водят до значително намаляване на въглеродните емисии без съществени различия в общите разходи или в сигурността на доставките.
Необходими са икономии от мащаба. В сравнение с паралелните национални схеми, единен европейски подход ще доведе до понижаване на разходите и сигурни доставки. Това включва общ енергиен пазар, чието изграждане трябва да завърши до 2014 година.

През март 2011 г. ЕК публикува пътната карта за значително намаляване на въглеродните емисии за цялата икономика. Бяха анализирани всички сектори — производството на електроенергия, транспортът, битът, промишлеността и селското стопанство. Комисията понастоящем изготвя и секторни пътни карти, последната от които е пътната карта за енергетиката до 2050 година, съсредоточена върху целия енергиен сектор.