Екологично събиране на биоотпадъци - резултатът е на трапезата 17.08 | 09:42

Като шега възприел идеята да събира биоотпадъците в къщата си в столичния квартал "Враждебна" 46-годишният Марин Василев от София.

Дълго се чудел как да превърне обраслия си с бурени двор в китна градина, докато някой не му казал, че това няма как да стане без добавянето на компост в почвата. 

"В началото самата дума ме смущаваше, сякаш миришеше на химия. После в интернет изчетох много по темата и видях, че всъщност компостирането е възможно най-природния начин за получаване на обогатена тор. Хем евтино, хем полезно", разказа Марин, цитиран от БТА.

В природата огромното разнообразие от растителни и животински видове съществува от векове. В тази самоподдържаща се система няма място за синтетични материали и вредни химикали. Благодарение на цяла армия от бактерии, гъби и насекоми, които се хранят с растителни и животински отпадъци, гниещите органични вещества се превръщат в хумусоподобен материал, готов да обогати и най-бедната на хранителни съставки почва. Неслучайно компостът е известен като "черното злато" за почвата.

"Когато компостът се смеси с глинеста почва, тя става по-лека, а песъчливата задържа водата по-добре. Природата ни дава още един бонус: колкото по-дълго обогатяваме почвата с компост, толкова по-плодородна става тя. Например ако торим три години почвата с компост, през следващите няколко години тя запазва своите хранителни съставки без допълнителни стимуланти", обяснява Марин Василев.

Марин започнал да компостира по "примитивна система" - използвал за рамка един пробит дървен сандък.  Напълнил го с подръчни средства - сухи клонки, окосена трева, гниещи плодове от градината си, стари вестници и заешки фекалии. Покрил го за всеки случай с найлон ("да не привлича мухите"). След 6 месеца получил първата си реколта компост.

"Съвършено рохкава, тъмнокафява пръст. Като знам какво сложих, не можах да повярвам какво се е получило", споделя Марин.

По същия начин се запалила за компостирането и Наталия Александрова от село Пасарел.

"В началото отделях компоста с мрежи, но после се появиха пластмасовите контейнери, които са голямо улеснение", каза Александрова.

Днес в двора на къщата ѝ, където живеят общо две домакинства - нейното и това на дъщеря ѝ - има два пластмасови компостера. Наталия е щастлива, че е получила и още един по проект на Столичната община, действащ от 2006 г. насам.

По примера на Наталия всичките ѝ съседи вече са се оборудвали с пластмасови компостери.

"Мъжът ми искаше да е сигурен, че това, което отглеждаме в градината си, е екологично чиста продукция", каза за БТА младата майка Миглена Аврамова, докато отнася своя сглобяем компостер по проекта на Столичната община. 

За получаване на качествен компост допринасят всички органични продукти от растителен характер - окосена трева, повехнали салати, изгнили плодове, надземната част на картофите, клончета от окастряне и листа. Полезни за получаването на хомогенна и балансирана компостна тор са още торбички от чай, утайка от кафе, фекалии от растителноядни животни, хартиени отпадъци като вестници, салфетки, картонени кутии и всички брошури, отпечатани на негланцирана хартия.

За да не се сдобиете с гризачи и други нежелани представители на фауната, избягвайте да слагате в компостния материал месо, риба и кокали. Готвената храна и млечните продукти (сирене, мляко, масло, майонеза и олио) също са недопустими, защото предизвикват гниене с токсичен характер. 

Сред другите забранени съставки в компоста са изпражненията от кучета, котки и прасета (потенциален източник на зараза!), пластмасови и метални отпадъци, въглени, платове, подземната част на картофите.

Ако спазите всички необходими условия за добиването на компост, след 2-3 месеца можете да извадите от  най-долния "етаж" на компостера си първата реколта "собствено производство".

Наградата ще ви чака в градината, сочи Марин към цветната леха в двора си и казва, че се чувства най-доволен вечер, когато пийва ракията си, замезвайки с шопска салата домашно производство.