Земетресения, предизвикани от студ? 11.02 | 14:45

Има една зимна ситуация, която се случва по-рядко, но като се случи — хората се кълнат, че "земята се разтресла". Чуваш тътен. Нещо издрънчава. Къщата сякаш за миг се разлюлява. Навън няма буря, няма вятър, няма гръмотевици, но звукът е като удар с чук по земята.

Изводът веднага е: "Беше земетресение!"
Тук, обаче истината е много по-скучна… и точно затова по-страшна: студът е пукнал земята.

Това се нарича криосеизъм (или "леден трус", frost quake). Това не е някаква мистична работа, не е и  "аномалия", не е заговор на геолозите и не е поредната тема избълвана от изкуствения интелект. Това е момент, в който природата прави най-простото възможно нещо: вода замръзва рязко, разширява се и натиска, докато не се чуе онова "бум".

Как се случва всичко?

Представете си почвата като гъба. След дъжд, след размразяване, след мек ден – в нея има вода. Тази вода влиза в дребни кухини, пукнатини, пори, камъчета, цепнатини по скали. Стои си там. И после идва рязък минус. Не просто "станало е хладно", а онова студено, при което сутринта колата е като лакирана, и стъпваш супер внимателно, все едно вървиш по стъкло, което работи с НЗОК.

Водата започва да замръзва бързо. А при замръзване водата се разширява. Ако е заключена в почва или в цепнатина, започва да натиска като миниатюрен крик. Няма къде да отиде. Налягането расте. И в един момент нещо "подава" — получава се внезапно пропукване. Точно то дава звука. Понякога и леката вибрация.

Затова криосеизмите са толкова убедителни: не са "шум отгоре", а усещане, че идва отдолу.

Защо го бъркаме със земетресение (и защо това е нормално)

Защото реакцията е човешка. Тътен + дрънчене + тишина наоколо = "трус". И честно казано, ако си го чул веднъж в три сутринта, няма да седнеш да търсиш научната дума. Ще станеш, ще провериш дали има паднали предмети и ще пишеш в групата на квартала.

Но има разлики, които често си личат, ако не се паникьосаш:

Криосеизъм: кратък, единичен "удар" или "пукот". Все едно нещо се е сцепило.
Земетресение: по-често усещането е като движение/вълна, може да е няколко секунди, понякога има и вторични трусове.
И още нещо много показателно: криосеизмите са локални. Понякога една улица е в шок, а на две пресечки хората нищо не са усетили. Земетресението обикновено има по-широк "отпечатък".

Кога са най-вероятни в България?

Тук е "заровено кучето": не ти трябва Сибир. Трябва ти комбинация.

Най-често криосеизмите се случват, когато:

• преди това е имало влага (дъжд, топене, мокра почва),
• после идва рязко застудяване,
• и няма дебела снежна покривка, която да играе ролята на "одеяло" и да изолира земята.

Да, смешно е, но понякога снегът всъщност пази. Дебелият сняг държи почвата по-стабилна температурно. А зимите "на тласъци" — ту топло, ту минус, без стабилна покривка — са идеалният фон за такива пукащи нощи.

Опасно ли е?

В повечето случаи — не в смисъла, в който хората се страхуват от земетресения. Няма да "падне града". Но може да има дребни последствия, особено ако условията са жестоки: микро-пукнатини в настилки, напрежение по водопроводи, проблеми при вече компрометирани тръби или фуги. По-скоро е дразнещо и плашещо, отколкото разрушително. Но... като се има предвид водопроводната ни мрежа в България, последствията може и да ни докарат до "пак няма вода заради авария"...

Истинската опасност е друга: криосеизмът те кара да мислиш, че е земетресение, и паниката започва да работи вместо мозъка. А паниката никога не помага.

Как да го разпознаеш без да се правиш на детектив?

Най-лесното е да погледнеш времето от последните 24–48 часа.

• Беше ли мокро преди това?
• Падна ли температурата рязко през нощта?
• Чу ли се еднократен тътен, а не продължително клатене?

Ако отговорът е "да", шансът да е криосеизъм е съвсем реален.

И още една чисто житейска проверка: ако ти пишат хора от съседни квартали/други градове, че и при тях е "разклатило", вече говорим за по-широко явление и е логично да се следи сеизмологичната информация. Ако обаче се е раздрусла само твоята улица и две къщи наоколо — това мирише на "студът си е свършил работата".

Зимите стават все "по-нервни". Повече резки смени, повече периоди с влага без стабилен сняг, повече "днес пролет, утре минус 10". И точно такива зигзази правят условията за криосеизми по-вероятни, отколкото в старите "нормални" зими, когато студът си стои студ, а снегът си стои сняг.

Криосеизмът е от онези неща, които звучат като край на света, но са просто край на… търпението на водата в земята. Замръзва, разширява се, натиска, пука. Толкова.

Източник: Meteo Balkans