Коалиция за климата: Проектозаконът за климата е слаб 03.09 | 13:06

От Коалиция за климата - България алармират за сериозни липси и недостатъци на предложения за обществено обсъждане законопроект за ограничаване изменението на климата.

Природозащитниците припомнят, че още през февруари 2011 г. екоминистърът Нона Караджова изпрати покана до всички заинтересовани страни за сформиране на междуведомствена работна група за изготвяне на законопроекта. След това обаче не са провеждани никакви срещи и изведнъж се оказало, че законопроектът е готов и има 9 работни дни за становища по него, твърдят от Коалиция за климата - България, в която участва и международната природозащитна организация WWF. 

Позицията на екоактивистите е, че България попада в географски регион, който е от най-уязвимите по отношение на климатичните изменения, а освен това е член на Европейския съюз, който има сериозни амбиции в тази посока, затова законопроектът трябва да бъде доработен. Основната слабост били следните липсващи компоненти, които трябвало да бъдат разработени и включени в един по-добър и амбициозен Закон за климата:

- Определяне на по-високи и правно обвързващи цели за намаляване на емисиите на страната до 2050 г. във всички сектори;

- Ясно разпределение на правомощия и поемане на ангажименти, включително и на финансови, от отговорните органи, за да се подпомогне постигането на тези цели;

- Промени в и укрепване на институционалната и нормативна рамка за постигане на тези цели;

- Създаване на условия за увеличаване на способността на България за адаптиране към въздействията от изменението на климата и реализиране на ползи за икономиката, гражданите и околната среда;

- Създаване на механизми за систематизирана, публична и регулярна отчетност относно постигането на тези цели от отговорните институции на национално, регионални и местно ниво;

- Създаване на обществено-консултативен съвет на най-високо равнище по проблеми, свързани с изменението на климата и с адаптацията на страната във всички сфери на въздействие, с участие на експерти от научните среди и гражданските организации;

- Създаване на "въглеродна банка/фонд” за финансиране и подкрепа на националните дейности и цели в тази посока.

- Текущ анализ на разходите и ползите от предприетите мерки и дейности на всички нива.