Критикуват европрограмите за закриване на ядрени мощности 08.02 | 13:29

При влизането си в ЕС България, Литва и Словакия поеха ангажимент за предсрочно спиране и последващо извеждане от експлоатация на осем неподлежащи на модернизация ядрени реактора. Те направиха това, за да бъде увеличена ядрената безопасност, сочи специален доклад на Европейската сметна палата.

Отчитайки извънредната социална, икономическа и финансова тежест, свързана с поетите от тези държави ангажименти, Европейският съюз предостави финансова помощ за трите програми за тези държави. Техният размер е общо 2,85 милиарда евро за периода 1999 - 2013 година. 

Докладът разглежда изпълнението на програмите за извеждане от експлоатация от 1999 г. до края на 2010 г. Одитът провери дали финансираните от ЕС действия са разработени в съответствие с установените нужди и дали се изпълняват съгласно изготвения план, както и дали механизмите за управление са подходящи.

Палатата установи, че България, Литва и Словакия са спрели реакторите в съответствие с поетия ангажимент и са завършили важни етапи от извеждането от експлоатация, но основният процес все още предстои, а приключването му е засегнато от сериозен недостиг на средства (около 2,5 милиарда евро).

- Определянето на дейностите по извеждане от експлоатация все още продължава;

- Големи инфраструктурни проекти са изправени пред закъснения и преразход;

- Разчетите на разходите не са пълни, тъй като липсва основна информация относно радиоактивните отпадъци и/или необходимите съоръжения и технологии за тяхното управление;  

- Финансирани са множество действия за смекчаване на последиците от предсрочното спиране на реакторите, но не е известно до каква степен тези последици са неутрализирани

- Липсва изчерпателна оценка на нуждите, определяне на приоритети и дефиниране на конкретни цели. Отговорностите са неясни. Комисията наблюдава по-скоро изпълнението на бюджета и проектите, отколкото постигането на програмните цели като цяло.

По тази причина от Палатата препоръчват на Комисията да извърши подробна оценка на нуждите, която да включва постигнатия от програмите напредък, предстоящите дейности и цялостен план за финансиране, определящ източниците на средства.

Преди да се извършват допълнителни разходи Комисията ще трябва да анализира наличните ресурси и очакваните ползи, препоръчват още одиторите. Това от своя страна следва да доведе до обвързване на целите с наличния бюджет и определяне на показатели за изпълнение, които да позволяват извършването на необходимия мониторинг и отчитане.

Отпускането на допълнителна финансова помощ след 2013 година тярбва да се основава на оценка на допълнителните предимства от подобна интервенция на ниво ЕС, конкретните дейности, които ще бъдат финансирани от бюджета на ЕС и отчитане на другите механизми за финансиране, като например структурните фондове.