Може ли да се предвиди времето за година напред? 13.09 | 07:00

Възможно ли е да се правят обосновани прогнози за времето, които да излизат отвъд границите на седмици, месеци, дори година?

Климатолози от Университета на Калифорния в Лос Анджелис (UCLA) съобщават, че правят дългосрочни климатични прогнози, които са сред най-добрите, правени изобщо някога, предвиждайки времето до 16 месеца в бъдещето, което е близо два пъти повече от дължината на досегашния рекорд, достиган от климатолози.

Прогнозите на климата са много по-общи от краткосрочните прогнози за времето. Те не предсказват точни температури в определени градове, ала те все пак могат да имат важни последици за земеделието, индустрията и икономиката, казва Майкъл Гъл, изтъкнат професор по динамика на климата в Департамента по атмосферни и океански науки в UCLA.

Изследването понастоящем е достъпно в онлайн изданието на списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) и ще бъде публикувано в хартиения вариант на предстоящия брой на списанието, съобщава сп. Science Daily.

"Някои особености на климата могат да бъдат предсказуеми, макар и не в такива подробности като това каква ще бъде температурата и дали ще вали в Лос Анджелис през този ден след две години", посочва Гъл, който също така е член на Института по геофизика и планетарна физика в UCLA. "Това са средни стойности върху обширни територии и дълги периоди от време." 

Дългосрочните климатични прогнози биха могли да помогнат да се предскажат климатични явления като урагана "Ел Ниньо” повече от година предварително. "Ел Ниньо” е климатично явление, характеризиращо се със затопляне на повърхността на екваториалните води, което драстично нарушава климатичните особености над голяма част от земното кълбо, като честотата на появяването му варира от всяка втора година до един път на седем години.          

Основният въпрос, с който се залавят Гъл и неговите колеги в това изследване, е трудността на разделянето на природната климатична променливост от предизвиканите от човека климатични промени и как да се вземе предвид природната променливост, когато се правят климатични модели.        

Във връзка с проучването Гъл и неговите колеги в UCLA анализирали температурите на морската повърхност в световен мащаб. За да подобрят прогнозите си, те изсмислили нов алгоритъм, базиран на оригинално математическо прозрение относно това как краткосрочното атмосферно време взаимодейства с дългосрочния климат. Времето обхваща период от няколко дни, докато климатът обхваща месеци и дори година.     

Както е прието в тази област, Гъл и неговите колеги използвали климатичните данни от 5 десетилетия и тествали предвижданията си със задна дата. Например, те използвали климатични данни от 1950 до 1970 г., за да направят "прогнози” за януари, феврури и по-сетнешните месеци на 1971 г. и наблюдавали колко точни били прогнозите. Те докладват, че са постигнали по-висока точност в предсказанията си за следващите 16 месеца, отколкото други учени са постигнали за половината на този период.         

Гъл също така ръководи друг, тригодишен научен проект, финансиран от Европейската комисия, наречен "Екстремни събития: причини и следствия”, включващ 17 институции в 9 страни. В скорошен доклад върху екстремните събития, публикуван това лято в списание Nonlinear Processes in Geophysics, Гъл и колегите му не се занимават само с екстремното време и климат, но също така с такива екстремни събития като земетресенията и други природни катастрофи, а дори и с екстремни икономически събития. Тяхното  проучване включва анализ на макроикономическото въздействие на екстремните събития.