Мраморно и Черно море под заплаха 28.09 | 16:20

Климатичните промени вече оставят дълбоки следи по крайбрежията на региона. Ново международно изследване предупреждава, че около 1,6 милиона души по бреговете на Мраморно море живеят в зони с висок риск от бури, ерозия и покачване на морското равнище.

Подобни проблеми обаче не заобикалят и България, където Черноморието също се сблъсква с ускорена ерозия и свличания на земни маси.

Проучването за Мраморно море, публикувано в Journal of Coastal Conservation, използва модела InVEST на Станфордския университет. За първи път е анализирана в детайл уязвимостта на полу-затворената структура на това море – особеност, която го прави чувствително към климатични колебания. Сходна ситуация съществува и при Черно море, което също е затворен басейн и уязвим към глобалното покачване на водите.

Според данните 60% от бреговата линия на Мраморно море е със среден риск, а 12% – с висок. Най-застрашени са източните части на Истанбул, северът на Ялова и югът на Коджаели.

В България пък най-бързо ерозиращи са плажовете край Шабла, Камчия и Варна, докато в района на Бургас и Царево свлачищата вече засягат инфраструктурата и жилищни зони.

Турските учени подчертават, че в Коджаели една четвърт от населението по крайбрежието е в риск, докато в Ялова и Бурса процентът е близо една пета. В България експерти изчисляват, че ако морското равнище се покачи само с 50 см до края на века, част от плажовете и ниските крайбрежни квартали във Варна и Бургас могат да бъдат частично залети.

Проф. Джем Газиоглу от Истанбулския университет подчертава: "Крайбрежията са беззащитни, рисковете растат, решението е в екологичния и цялостен подход." Същото важи и за българските брегове – нужни са залесяване на крайбрежните зони, възстановяване на дюни и устойчиво управление на туристическите обекти.

Изследователите обръщат внимание, че при по-високи емисии на парникови газове бурите и внезапните повишения на морското равнище ще станат по-интензивни.

Това означава, че както Мраморното, така и Черно море ще усещат все по-силни последствия – от свличане на земни маси и загуба на плажни ивици до опасност за инфраструктура и икономика. 

"Днес предприетите мерки ще спасят утрешните поколения от икономически загуби, социални кризи и екологични катастрофи", заяви Газиоглу. 

Проф. Гюрджан Бююксалих добавя, че проблемът е глобален – от Бенгалския залив до Флорида и от Нидерландия до Черно море.

Източник: Марица