Напук на глобалното затопляне – чакат ни десетилетия студ 14.02 | 15:47

Толкова е студена тази зима, че чак започнахме да се чудим какво, по дяволите, стана с глобалното затопляне. Докато учени и екологични организации говорят, че от 50-те години на XX век температурата на Земята се повишава вследствие на човешката дейност, тази зима у нас "паднаха" няколко температурни рекорда, а черната статистика за жертвите на студа в Европа (до момента са починали над 500 души) сякаш опровергава тезата им.

В последните няколко години новините за невиждани снегове и студове идват от различни точки на света – от Китай до Южна Америка. А и летата сякаш не са онези горещи сезони, които помним.

Всъщност, човечеството е на прага на пореден свръхвековен слънчев минимум – очакват ни няколко десетилетия на застудяване, като към 2035 г. ще сме свидетели на зимни температури от порядъка на -35 градуса по Целзий че и по-ниски, прогнозира геофизикът доц. д-р Борис Комитов. Ученият обяснява за връзката между слънчевата активност и климата на Земята..

Защо температурите ще спадат?

Застудяването сега се дължи на естествени цикли, свързани със Слънцето, обяснява ученият. Някои от тях са по-краткосрочни – например 11-годишни цикли или такива, които се повтарят през 60-65 години, докато други са далеч по-продължителни.

Най-важният и този с най-голяма температурна амплитуда е т. нар. цикъл "Халщадтцайт", чиято средна продължителност е около 2200-2400 години. В неговия минимум климатът е с около 1,5 градуса по-студен от съвременния, а в максимума температурите са с около 0,5 до 1 градус по-високи.

В момента ние сме в т.нар. фаза "плато" от този цикъл – за период от около 500 години слънчевата активност е висока, но спира да нараства и поради това и планетата спира да се "нагрява", но и не застудява непрекъснато, обяснява д-р Комитов.

Сега обаче този етап се "среща" с минимума на друг важен слънчев цикъл с продължителност около 200 години, който се характеризира със застудяване.

Какво да очакваме?

Застудяването вече е започнало. В последните години учените наблюдават и доказателствата за това – понижена слънчева активност, по-малко, но мощни, слънчеви изригвания, продължителни периоди на намаление на образуването на петна.

"Най-големият студ ще е около 2030-2035 година. Тогава можем да очакваме сутрешни температури от порядъка между -35  и –40 градуса в отделни пунктове. В началото на 19 век обаче е било и по-студено, така че има какво да гоним", прогнозира д-р Борис Комитов.

По думите му след това времето слабо ще се затопли, но няма да достигне нивата от края на 20-ти век заради "застъпването" с друг по-краткосрочен цикъл, свързан със слънчевата активност. Плавно покачване на градусите ще започне едва към края на 21 век.

И въпреки че прогнозите за застудяване звучат притеснително, температурите в следващите десетилетия няма да бъдат най-ниските до които може да се стигне. А и Земята "помни" по-големи студове.

Все пак сме далеч от т. нар. "малък ледников период" – най-студената фаза на 2400-годишния слънчев цикъл. Последната такава епоха е била през 15-17 век. Такова нещо ще чакаме отново след около 2000 години. Който е жив тогава - да му мисли", шеговито отбелязва д-р Комитов.

На фона на прогнозата за продължително застудяване естествено изникват и притеснения за бъдещето ни. Дефицитът на енергия, опасността от изчерпване на ресурсите и недостигът на храни са една малка част от катастрофичните картини, които съзнанието може да нарисува.

Борис Комитов обаче има друга гледна точка. Според него застудяването, което ни очаква, ще се отрази здравословно върху човечеството. Изчерпване на определени ресурси например ще направи приоритет търсенето на нови технологии.

"Студеният климат разрушава статуквото в обществото. Опасността от физическо загиване пък стимулира научно-техническия прогрес", категоричен е ученият.

Той дава пример от миналото – подобен продължителен период на застудяване например е имало през Ренесанса. До този извод учените са стигнали благодарение на радиовъглеродно датиране на картините на художниците от този период. Подобни данни има и за "епохата" на Омир (700-800 г. пр.н.е.) и преди това – около 3000-2800 г. пр. н. е., по време на строителството на великите пирамиди.

Дали застудяването ще накара човечеството да върви напред е въпрос, чийто отговор ще разкрие само времето. А засега спорната теза за глобалното затопляне може да ни дава надежда, че то ще ни помогне да преживеем по-леко минусовите температури.

* Доц. д-р Борис Комитов е геофизик и астроном, работи в Института по астрономия при БАН и Националната астрономическа обсерватория "Рожен". Автор е на редица книги и научни статии в областта на физиката на Слънчевата система и слънчево-земните връзки. През 2008 година Центърът за малки тела в Слънчевата система кръщава на негово име астероид от главния пояс между Марс и Юпитер.