Невидимият климатичен щит около Антарктида 20.12 | 13:20

Южният океан рядко попада в новинарските заглавия. Той е далеч от градове, индустрия и човешки шум, но всъщност е един от най-важните "климатични регулатори" на Земята. Океанът, който обгражда Антарктида, действа като гигантски топлинен буфер – поема огромна част от излишната топлина, натрупана в атмосферата, и така забавя темпа на глобалното затопляне. Без този скрит механизъм климатът ни би се променял много по-бързо и по-драматично.

Ново научно изследване обаче показва, че ключът към тази способност на Южния океан не е само в неговите течения, а в нещо много по-динамично – бурите.

Невидимият климатичен щит около Антарктида

Южният океан е уникален. Той свързва Атлантическия, Тихия и Индийския океан в една непрекъсната система, в която водата циркулира свободно и пренася топлина и въглерод по цялата планета. Именно тук се поглъща над три четвърти от допълнителната топлина, генерирана от човешката дейност.

Тази топлина, ако остане в атмосферата, би ускорила топенето на ледовете, би направила горещите вълни по-чести и по-интензивни и би тласнала климата към още по-нестабилни крайности. Южният океан буквално купува време на планетата.

Защо спокойният океан не е добър знак

Дълго време климатичните изследвания се фокусираха върху средните стойности – средни температури, средни ветрове, средни течения. Бурите, със своята хаотичност и кратка продължителност, често оставаха на заден план. Оказва се обаче, че именно те правят огромната разлика.

Когато океанската повърхност е спокойна, топлата вода остава отгоре, а студената – отдолу. Този "слоест" океан трудно поема нова топлина от атмосферата. При буря картината се променя драматично.

Как бурите "разбъркват" океана

Силните ветрове над Южния океан раздвижват водната повърхност и разрушават естественото разделение между слоевете. Студена вода се изтласква нагоре, а топлата повърхностна вода потъва надолу. Резултатът е по-хладна океанска повърхност, която може да поеме още повече топлина от въздуха.

По време на активни бурни периоди океанът действа като ефективна гъба за топлина – той я "изсмуква" от атмосферата, вместо да ѝ позволи да остане там и да затопля климата.

Бурите стават по-силни – и това не е случайно

Данните от последните десетилетия показват ясна тенденция: бурите около Антарктида се усилват. Причината е нарастващата разлика в атмосферното налягане между полярните райони и по-топлите субтропици. Колкото по-голям е този контраст, толкова по-силни са ветровете – а с тях и бурите.

Тези по-мощни бури водят до по-дълбоко и по-интензивно смесване на океанските води. Така Южният океан не просто абсорбира повече топлина, но го прави по-ефективно именно в периодите, когато климатичната система е под най-голямо напрежение.

Проблемът с климатичните модели

Тук идва и тревожната част. Много от съвременните климатични модели не отчитат достатъчно добре бурните процеси в Южния океан. В резултат на това те често "виждат" океанска повърхност, която е по-топла, отколкото е в действителност.

На пръв поглед това може да изглежда като малка неточност, но в дългосрочен план подобни грешки се натрупват. Неправилно изчисленото поглъщане на топлина води до несигурност в прогнозите – колко бързо ще се затопля планетата, колко лед ще загубим и как ще се променят екстремните метеорологични явления.

Един от най-трудните океани за изследване

Южният океан е кошмар за изследователите. Огромни вълни, ураганни ветрове и отдалечеността му правят дългите измервания с кораби почти невъзможни. Затова учените все по-често разчитат на автономни подводни апарати, повърхностни роботи и сателитни наблюдения.

Тази комбинация от технологии позволява да се проследи как топлината се движи в океана по време на бури и какви са реалните мащаби на този процес. Без тях ролята на бурите вероятно щеше да остане скрита още дълго.

Какво означава това за климата ни

Връзката между бурите в Южния океан и глобалното затопляне вече е ясна. През последните 20 години именно бурната активност е ключов фактор за това колко топлина успява да поеме океанът и колко остава в атмосферата.

Най-силен е ефектът през антарктическото лято, когато повърхностното смесване достига своя максимум. Зимата носи други, по-сложни процеси, свързани с морския лед и дълбокото океанско разбъркване – зони, които все още крият много неизвестни.

Голямата картина

Едно нещо вече е сигурно: бурите над Южния океан не са просто хаотично време в края на света. Те са активен, жизненоважен механизъм, който помага на планетата да се справя с последиците от глобалното затопляне.

Докато на сушата бурите често носят разрушения, в този отдалечен океан те играят ролята на климатични спасители. И колкото по-добре ги разбираме, толкова по-точно можем да предвидим какво ни очаква в един все по-затоплящ се свят, пише Meteo Balkans.