Преди около 183 милиона години, дълбоко под днешна Южна Африка, чудовищна вулканична активност изхвърля в атмосферата над 20 000 гигатона въглероден диоксид. Това събитие отприщва екологична катастрофа с ужасяващи последици за океаните: кислородът почти изчезва, а морският живот се срива.
Днес, само за 170 години, човечеството е изпуснало в атмосферата 2390 гигатона CO₂ – над 12% от юрската стойност, но за по-малко от два века. И ако историята се повтаря, бъдещето на океаните може да изглежда зловещо познато.
Как вулканите пренаписаха екосистемата на древната Земя
В основата на този древен кошмар стои така наречената Голяма магмена провинция Кару-Ферар. Силните вулканични изригвания загряват климата, нарушават кръговрата на водите и причиняват драматичен спад на кислородните нива в океаните.
Варовикови пластове в Южна Италия свидетелстват за Тоарското океанско аноксично събитие (T-OAE) – период, в който огромни зони от океанското дъно се превръщат в "мъртви зони". Тези зони са били десетки пъти по-големи от днешните аноксични петна.
"Преди събитието виждаме богата фауна, пълна с фосили. След него – мълчание," казва проф. Франсоа Тисо от Калифорнийския технологичен институт.
Древна аноксия срещу съвременна реалност
Днешната тревожна новина е, че процесът вече е започнал. Повишените парникови газове затоплят повърхността на океаните, като по този начин възпрепятстват смесването на водите и намаляват съдържанието на разтворен кислород.
По-топлата вода не задържа кислород, а разпадането на органична материя, породено от цъфтежи на водорасли, изразходва още повече от него в дълбочина.
Според скорошно проучване, ако емисиите продължат, до 2100 година океаните могат да загубят до 20% от своя кислород. Това би надхвърлило физиологичните граници на огромна част от морските видове.
Паметта на варовика: как скалите ни разказват историята
Тисо и екипът му изследват варовикови проби от Меркато Сан Северино, Италия – бивше дъно на океана Тетис. С помощта на изотопи на уран, запазени в тези скали, учените реконструират точната степен на аноксия в древните води.
"Уранът се смесва равномерно в морската вода, така че отклоненията в неговите изотопи дават глобална, а не локална картина," обяснява изследователят Майкъл Кип.
Независими анализи с молибден и талий потвърждават – океаните са били сериозно задушени по време на T-OAE. И тогава възстановяването е отнело стотици хиляди години.
Океаните днес: тихо задушаване
От 1960 година насам глобалното съдържание на разтворен кислород е спаднало с 2%. И въпреки че само 0.2% от съвременното морско дъно е постоянно аноксично (например Черно море), тенденцията е ясно негативна.
Над 400 естуара в света вече страдат от т.нар. "мъртви зони", а риболовът и местните икономики търпят сериозни загуби. Това не е само екологичен проблем – това е икономическа и социална заплаха, която расте.
Надпревара с времето: можем ли да избегнем катастрофата?
Основната разлика между юрските вулкани и съвременния въглероден шок е, че ние не спираме. Докато вулканичните изригвания имат импулсен характер, човешките емисии са непрекъснати – захранвани от икономики, енергийни системи и индустриално земеделие.
Според морската екологка Дениз Брайтбург, няма време за отлагане. Действията, които трябва да предприемем, включват:
Намаляване на изкопаемите горива
Опазване на екосистеми, поглъщащи въглерод
Контрол върху оттичането на хранителни вещества
Мониторинг чрез сателити и сензори
Последният шанс
Изследването на Тисо, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, е като предсмъртно писмо от миналото. То ни напомня, че паметта на океана е дълга, но толерантността му – не е безкрайна.
Историята е написана във варовика, в урана и във фосилите, които вече са изчезнали веднъж. Въпросът е – ще ги последваме ли?
