Отбелязваме Световния ден на влажните зони 02.02 | 14:01

Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. През 1971 г. на тази дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони, а целта е опазване и разумно ползване на тези местообитания на водолюбиви птици. България е сред първите страни, присъединили се към т.нар. Рамсарската конвенция, в сила от 24 януари 1976г., припомнят от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Освен, че са дом на изключително биоразнообразие, влажните зони ограничават негативните ефекти от климатичните промени, като играят важна роля за защитата от наводнения и намаляват въздействието на сушите. Пречистват водите, осигуряват храна, дървен материал и биомаса, способстват за развитието на устойчивия туризъм.

За последните 150 години обаче са били унищожени почти 80% от естествените влажни зони в Дунавско-Карпатския регион, обхващащ голяма част от Централна и Източна Европа, напомнят експерти от международната природозащитна организация WWF за България. Сред най-значимите причини за загуба на водни местообитания са човешки дейности, свързани с усвояване на нови площи за земеделие, подобряването на корабоплаването, развитието на хидроенергетиката.

На ниво ЕС последният анализ на състоянието на видовете и местообитанията от екологичната мрежа "Натура 2000" за периода 2007–2013 г. показа, че състоянието на местообитания като влажните зони наред с тревните местообитания, продължава да е особено тревожно. През последните 10 години WWF и партньорите ѝ са възстановили над 10 000 хектара влажни зони в Дунавско-Карпатския регион, в това число и в България.

Рамсарските места в България са "Атанасовско езеро", "Комплекс Беленски острови", "Дуранкулашко езеро", "Остров Ибиша", "Шабленско езеро", "Местността Пода", "Поморийско езеро", "Комплекс Ропотамо", "Езеро Сребърна", "Езеро Вая" и "Карстов комплекс Драгоманско блато". Общата площ на влажните зони у нас е 49 912, 43 хектара, което е 0,45% от територията на страната.

Ръководителят на програма "Води" Иван Христов заяви, че до скоро изобщо не се е разбирала нуждата от възстановяване на влажни зони, напротив - политиката е била за пресушаването им. С помощта на WWF са били подготвени най-мащабните проекти за възстановяването им у нас, обхващащи територии в природен парк "Персина" и защитена местност "Калимок-Бръшлен", по поречието на реките Русенски Лом и Веселина, както и във възстановяването на крайречни гори.

Като пример за значението на влажните зони експертът посочва срива на риболова по река Дунав след унищожаването им. В миналото около 65% от улова на риба в някои участъци на Дунав се е падал на дивия шаран, но след пресушаването на блатата край реката, където той хвърля хайвера си, видът бързо става критично застрашен ("Червената книга" от 1981 г.), за да изчезне напълно десетилетие по-късно. Днес шараните, които се срещат в реката, са от културен вид, а обемът на уловите е спаднал в пъти, което е довело до края на промишления риболов по реката.

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Те са блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра.

Влажните зони са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята: поддържат богатство от растения, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници и безгръбначни.; имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води.

Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. На много места по света се изграждат изкуствени блата с тази цел. Влажните зони предпазват от наводнения като поемат голяма част от повърхностните води.

В утайките им се задържат въглероден диоксид, метан и други газове, затова са важни и за смекчаване на климатичните промени. Имат голяма стойност за живота на хората като: водоизточник, място за риболов, събиране на билки и животновъдство. Плодотворните почви около тях са подходящи за земеделие.

Атанасовското езеро край Бургас е една от най-популярните влажни зони в България. То е свръхсолено, с лиманен характер в северната си част и белези на лагуна в южната. Представлява уникална влажна зона, която предоставя редица екосистемни услуги – изключително богато биологично разнообразие, има стопанско и културно значение и е място за екотуризъм.

Атанасовско езеро е местообитание на едни от най-редките и приоритетни за опазване типове природни местообитания в България - крайбрежните лагуни, с характерните за тях халофитни (соленолюбиви) съобщества. В езерото са установени 233 вида висши растения като тук е най-голямото находище у нас на европейската солянка и единственото значимо находище на морския пелин.

Езерото се намира на прелетния път Via Pontica - до 240 000 щъркели, пеликани и жерави и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно от тук по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия и къдроглавия пеликан, тръстиковия блатар, вечерната ветрушка и на второ място - след Босфора, по концентрация на малкия креслив орел. Наред с другите Бургаски езера, то е едно от най-благоприятните места за нощуване на пеликаните и щъркелите между делтата на Дунав и Босфора.

Основното стопанско значение на Атанасовското езеро е добивът на морска сол. Значителна част от територията му се използва като солници, но със запазен традиционен начин на солодобив. Това е причината за уникалната му екосистема. То е и място със запаси на лечебна кал.

Северната част на езерото е поддържан резерват от 1999 г. От 1984 г. то е обявено за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция. През 2007 г. територията на Атанасовското езеро е включена и в мрежата "Натура 2000".