Климатът на Балканите се затопля, а заедно с него пристигат и нови обитатели — дребни, крилати и често по-опасни, отколкото изглеждат. Учените предупреждават, че десетки южни видове насекоми вече се установяват трайно у нас и променят екологичния баланс.
Южни комари се настаняват на север
Най-показателен пример е азиатският тигров комар (Aedes albopictus) – насекомо, което преди десетилетие се срещаше само в Южна Италия и Гърция. Днес той е засечен в София, Пловдив, Бургас и дори във Велико Търново, според данни на Европейския център за превенция на заболяванията (ECDC).
Този вид може да пренася вирусите на денга, чикунгуня и западнонилска треска. Не става дума за паника, а за реална промяна в биосферата — комарът вече преживява зимата в България.
"Преди пет години това беше невъзможно," казва д-р Радка Аргирова от Националния център по заразни болести. "Сега яйцата на тези комари спокойно оцеляват при -5°C, което показва, че видът се е адаптирал към нашия климат."
Бръмбари, които изяждат цели гори
В същото време инвазивни видове короядни бръмбари унищожават хиляди декари иглолистни гори в България и Северна Македония. Тези насекоми, активни обикновено при високи температури, вече имат по-дълъг активен сезон, а това им позволява две поколения на година вместо едно.
"Това е екологична катастрофа, която се случва бавно," казва лесовъдът инж. Петър Тодоров.
"Една ларва може да убие дърво за седмици. А милиони ларви – цяла гора."
Опрашителите – жертвите на новия климат
Не всички новодошли са опасни, но местните видове губят територията си.
Пчелите и дивите опрашители страдат от комбинацията от суша, високи температури и нови паразити като Varroa destructor – акар, дошъл от Азия, който опустошава пчелни семейства в Южна България.
"Имаме цели райони в Пловдивско и Хасковско без диви опрашители," съобщава проф. Велислав Иванов от Аграрния университет. "Когато климатът се променя, пчелите не просто изчезват – екосистемата колабира."
Нови вредители в земеделието
По-топлите зими вече позволяват на насекоми, които преди не преживяваха студ, да се размножават целогодишно. Сред тях са памуковата нощенка (Helicoverpa armigera), листните въшки и средиземноморската муха – кошмар за овощните насаждения.
"Те пристигат с въздушни течения от юг, но вече не си тръгват," обяснява агроекологът д-р Нина Ганева. "Имаме трайна промяна в екосистемите, която ще засегне и икономиката."
Балканите – нов биологичен кръстопът
Климатичните промени превръщат региона в тропически буфер между Азия, Африка и Европа.
Географията на Балканите е особено уязвима: комбинацията от влажни низини, планини и морски климат създава идеални условия за адаптация.
Според данни на Global Biodiversity Information Facility, над 60 нови вида насекоми са засечени в региона от 2015 г. насам – от миниатюрни мравки до пеперуди и комари, пренасяни от ветрове или чрез търговски контейнери.
Реакцията на учените
Орнитолози и ентомолози от Българската академия на науките настояват за национална програма за биологичен мониторинг, тъй като екосистемните промени се случват по-бързо от способността ни да ги проследим.
"Това не е екологична сензация, а процес, който вече е в ход," казва проф. Лъчезар Стоянов "Природата се пренарежда пред очите ни – не драматично, а тихо. И това е по-страшно."
