Папратите или "зелената чума" – ще се избавим ли от нея и как 05.03 | 10:53

Разходката сред природата е най-предпочитаният начин за прекарване на свободното време. Чистият въздух, неповторимите пейзажи – всичко това ни зарежда с енергия и повдига настроението ни. Но дали бъдещето няма да промени това? Дали "зелената чума", както наричат орловата папрат, няма да обсеби поляните и горите? Дали тя няма да превърне разходките сред природата в преход назад във времето, където липсват само динозаврите?

За орловата папрат, за влиянието ѝ, за борбата с нея, за ползите и вредите ѝ разказва в интервю за iNews проф. дсн Петър Петров, ръководител на Националната програма за борба с орловата папрат и другата вредна плевелна растителност в естествените ливадни площи и усвояване на тези площи. Той е член на постоянната работна група към МЗХ по въпроси свързани с изменение и допълнение на Националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.

Папратта не се среща само в България. Тя е разпространени из цялото земно кълбо. "Папратовите растения са тревисти или дървесни видове. В света се срещат над 20 000 вида. У нас се срещат 45 вида папрати и то предимно тревисти. Най-често срещани са орловата папрат, волски език, сладка папрат, мъжка папрат, женска папрат и др."

От цялото разнообразие на папрати обаче има един вид, от който трябва да се плашим най-много. Това е орловата папрат. Тя е видът, който е най-широко разпространен както у нас, така и в света, силно агресивен.

"Среща се от морското равнище до 1500 м. надморска височина и от най – южните ширини на света до крайния север. Орловата папрат наричана още "зелена чума" представлява световен проблем", обяснява проф. Петров.

В България орловата папрат се среща най-често в изоставените естествени ливади и пасища от предпланинските и планински райони на страната. Горе-долу 20% от най-плодородните планински естествени ливадни площи са заплевени, а най-притеснителното е, че тези площи ежегодно се увеличават с 3 до 5%, превръщайки се в пустеещи земи.

"В тези територии настъпва екологическа катастрофа", обяснява експертът.Орловата папрат вреди по различни начини. Тя потиска и измества полезният тревостой чрез засенчване. Освен това отделя и токсични вещества.

"Натрупаните вредни вещества са отровни за домашните животни, консумиращи орлова папрат(коне, крави, свине). Доказано е, че тези отровни вещества могат да се пренасят чрез млякото на животните върху човека и да предизвикат редица опасни болести. Орловата папрат е гостоприемник на редица паразити приносители на опасни заразни болести за човека и животните. Изсъхналата надземна маса от плевела през пролетта при запалване предизвиква огромни пожари”, посочва проф. Петров.

В този ред на мисли се налага ограничение на разпространението на този плевел. Борбата с него обаче не е никак лека.

"Проведените у нас задълбочени научни изследвания, които кореспондират с най-напредналите световни достижения показват, че за успешна борба с плевела могат да се прилагат механични начини чрез многократно покосяване на надземните листа или по химичен път чрез използване на хербициди", уточнява проф. Петров.

Механичната борба представлява периодично покосяване на плевела с цел да се изтощи коренището му. Ежегодно четирикратно се покосяват израсналите листа в продължение на две години.

"Този метод се прилага предимно на площи разположени във водосборни и вододайни зони, като на по-големи площи се използват механизирани косачки, а на по-малки площи и отделни петна – ръчно косене”, уточнява експертът.

При втория тип борба, тази по химичен път, се използват хербициди.

"Нашите изследвания показват, че остатъчните количества от хербицидите попаднали в почвата и тревите са под допустимите толеранси и няма опасност от замърсяване на околната среда. За внасянето на хербицидите най-често се използват специализирани ръчни пръскачки, поради пресечения терен. На по-големи заплевени площи за внасяне на хербицидите могат да се използват хеликоптери", уточнява проф. Петров.

Химическата борба с орловата папрат също продължава две години. През първата се третират израсналите листа, а на втората - вторично възстановените единични листа, които са обикновено около 7-8% от основното заплевеляване.

"За борба с възстановяващата се орлова папрат сме разработили нов биологичен метод, който е патентован. Вместо използването на хербициди за третиране на тези възстановени 7-8%, на втората година, рано пролетта, площта се засява с касубска  глушина, която потиска възстановяването на орловата папрат и същевременно е много добър фураж за животните", разказва проф. Петров.

След като се освободят площите от орловата папрат обаче е необходимо да се създаде тревостой.

"Това може да се осъществи като се възстанови този, преди заплевеляването, чрез поникване на наличните в почвата семена при подходящо торене или чрез създаване на нов тревостой чрез засяване на нови тревни видове. За засяване на тревите трябва да се обработи почвата или се използват специални сеялки за директна сеитба без разораване на площите, което предпазва почвата от водна повърхностна ерозия”, посочва експертът.

Веднъж премахната орловата папрат от даден район, той вече може ефективно да се използва.

"Премахването на орловата папрат и усвояването на освободените от плевела площи създава възможност за развитие на животновъдството, овощарството, а от там и рязкото нарастване на производството на месо, мляко, вълна, кожи, плодове. Тези райони стават привлекателни за развитието на планинския туризъм. Без тяхното подобряване е невъзможно това да се случи”, обяснява проф. Петров.

Той посочва още че някои от видовете папрат, разпространени у нас, се използват от народната медицина. Става въпрос за волския език, женска папрат, златиста папрат, мъжка папрат и сладка папрат. Като стайни растения пък се използват видове с по-слаб растеж. А в тропическите страни, Япония и др. някои видове папрат служат за храна.

"В напреднали европейски страни като Белгия, Великобритания, Франция, Германия орловата папрат се използва като енергиен източник за производство на биогориво, брикети за горене, за производство на екологични торове във вид на компост”, посочва проф. Петров.

Борбата с орловата папрат не е лека задача. Но ако не я провеждаме, то тогава съществува реална опасност в бъдеще да се върнем в ерата на динозаврите, макар и без да стъпват около нас праисторическите животни.