Плевнелиев: Екологичното земеделие е приоритет 24.07 | 17:12

Екологично насоченото земеделие, развитието на овощарството, зеленчукопроизводството, животновъдството и производството на храни са основните приоритети на селскостопанската политика на България до 2020 година. Това заяви президентът Росен Плевнелиев на  второто заседание на Съвета за развитие на регионите.

Земеделието има много сериозен експортен потенциал и е двигател на растежа в условията на криза, заяви президентът. Селското стопанство е и европейски приоритет, като се очаква през следващия бюджетен период след 2014 г. абсолютният размер на средствата по Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) да се запази на равнище около 387 млрд. евро. 

Президентът определи като много добър производствения потенциал на страната ни и посочи, че за периода 2007-2011 г. брутната продукция на отрасъла в България се е увеличила с 2 млрд. лева. От нетен вносител през 2007 г. с отрицателно салдо от 154 млн. долара, през 2011 г. България вече е нетен износител и салдото е положително с 1,5 млрд. долара, допълни Плевнелиев. Инвестициите в селското стопанство са се увеличили трикратно от 2004 г. насам и през 2011 г. достигат 1 млрд. лева.

Президентът прогнозира ръст на директните плащания за страната ни по ОСП на ЕС през 2014 г. до около 1,4 млрд. лева, а от 2016 г. се очаква те да се стабилизират на равнище от около 1,6 млрд. лева. "Чрез директни плащания, публично-частни партньорства и със средства от националния бюджет, към 2014 г. инвестициите в земеделския сектор могат да достигнат 2 млрд. лв. спрямо 370 млн. десет години по-рано. Това е драматичен и много положителен скок напред”, каза още държавният глава.

Основен проблем в сектора обаче остава ниската производителност на труда, която е четири пъти под средната за икономиката, подчерта Росен Плевнелиев. Това води и до ниски доходи на заетите в сектора, които са едва 40 на сто от средните за страната, при над 750 хиляди заети на пълен и непълен работен ден.

Страната ни има потенциал да навлезе на стратегически пазари, каквито са държавите от Близкия Изток, каза още Росен Плевнелиев и допълни, че очакваното повишаване на потреблението на храни в световен мащаб дава големи възможности за развитие на българското земеделие и на хранително-вкусовата промишленост.

Необходим е национален консенсус по приоритетите в земеделието, който да бъде постигнат при широк дебат извън формата само на изпълнителната власт и парламента, заяви от своя страна министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов.

"На земеделския сектор може да се гледа като на локомотив за българската икономика. България трябва да се възползва от националното богатство с което разполага – земя, гори и вода", каза още министърът. Според него има голямо търсене на български земеделски продукти, особено в Арабския свят, където има носталгия към нашите агнета и пилета.

Като основен проблем за развитието на овощарството, растениевъдството и животновъдството министърът посочи липсата на работна ръка. Според него трябва политика по интегриране на малцинствата и насочването им към земеделие, тъй като в този сектор има голяма перспектива за заетост. Ако имаме консенсус и национална стратегия по тази тема и се възползваме от това, което ни дава природата, сме обречени на успех, категоричен беше Найденов.

Екологично насоченото земеделие следва да бъде водеща тема с все по-голям дял в политиката, особено в контекста на нарастващото търсене на храни в световен мащаб и справянето с последствията от промените в климата. Това се казва в доклада на зам.-министър на земеделието и храните Светлана Боянова, представен на днешното заседани.

Структурните проблеми и липсата на едри стопанства са проблеми пред развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството, се посочва в доклада.

Според представителите на Асоциацията на зърнопроизводителите е налице и необходимост от национална застрахователна политика при бедствия, която да осигури по-голяма сигурност на производителите.

Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) подкрепя залагането на екологично насоченото земеделие и насърчаване на развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството като две ключови приоритетни направления в отрасъла за периода до 2020 година. От асоциацията считат, че фермерите, които развиват биологично земеделие и тези, които прилагат екологосъобразни практики в своето производство е оправдано да бъдат насърчавани чрез допълнителни плащания.

Участниците в дискусиите подчертаха, че България трябва да настоява за запазване на 40% относителен дял на средствата по ОСП спрямо общия бюджет на ЕС и в следващия програмен период. По отношение на предложения от Европейската комисия Регламент относно директните плащания през следващия програмен период, който обвързва 30 на сто от субсидията с т.нар. "зелен" компонент, участниците в Съвета бяха единодушни, че този дял е прекалено голям и не отговаря на интересите на българските земеделски производители.