Пожари в Австралия "родиха" нови растения 23.09 | 11:44

Редки растения никнат в австралийски парк, опустошен от пожар – растения, които никога не са били регистрирани в този парк преди пожара. Това удивително възраждане предоставя нов поглед върху начина, по който екосистемите се възстановяват от щети, нанесени им от пожари, съобщава New Scientist.     

Над 90% от Националния парк "Кинглейк” във Виктория е бил опустошен от катастрофален пожар през февруари 2009 г., който също така е взел 173 жертви. "Много малко райони бяха незасегнати от пожара, като минимална част от флората и фауната успя да оцелее”, казва Ричард Френсис, ботаник в Abzeco, консултантско звено, базирано в Мелбърн, Австралия, занимаващо се с екологична проблематика.  

Сега Френсис и негови колеги са завършили двугодишно проучване на парка, простиращ се върху площ от 330 хил. хектара, като са установили, че пожарите не само са стимулирали растежа на "спящите" семена, но също така са привлекли по-рано неизвестни растения в региона.

Повече от 60 растителни вида, които никога преди не са били регистрирани в парка, са започнали да виреят след пожарите, включително гелчарка (Comesperma calymega) и лобелия с пискюли (Lobelia rhombifolia). 

В допълнение, растения, които са били под заплаха преди пожарите, сега никнат в изобилие. Сред тях са кръглолистният pomaderris (Pomaderris vaccinifolia), коприненият златовръх (Goodia lotifolia var. pubescens) и блатният див грах (Pultenaea glabra).  

Френсис посочва, че семената на тези видове били заровени в почвата, но не са могли да поникнат, защото зрели растения като дивата папрат (Cyathia australis) виреят по-добре от тях и им отнемат ресурсите, нужни за избуяването им.

Ала, когато пожарите погубват голяма част от зрялата флора, откривайки почвата на топлина, дим и повече светлина, "аутсайдерите” били в състояние да процъфтяват. Смята се, че семената биват стимулирани от химикали в дима и ултравиолетовата светлина, предполага Френсис.      

Новите растения също така са привлекли няколко вида птици, които рядко (ако някога изобщо) са били регистрирани на територията на парка. Според Карл Джъст, също част от Abzeco, много голямо струпване на беловежд вид врабци (Artamus superciliosus) е можело да се види, носещи се в небето в продължение на месеци след пожара.

Червеноглавестата червеношийка (Petroica goodenovii), която обикновено живее в открити полупустинни области и гористи местности с ниска гъстота, също била регистрирана в залесени райони за първи път.    

Но дали това е дългосрочна промяна? Вероятно не. "Възможно е тези видове още веднъж да бъдат постепенно "победени” от по-приспособими видове”, коментира Френсис. Вече се наблюдава, че някои от редките растения, които се разпространиха през първата година след пожара, са започнали да отстъпват, след като папрати, дървета и влажни горски храсти са започнали растежа си наново.  

"Тези гори бяха обрисувани като унищожени, но те не са”, казва Дейвид Линденмайер, еколог, проучващ пожарите, от Австралийския национален университет в Канбера. "Всички растения са там, семената им се съхраняват в почвата и ще останат там, дори след като растенията, от които са произлезли, умрат.”