Почвите от полярните области – опасен резервоар на въглерод 23.08 | 20:34

Милиарди тонове въглерод, складирани във вечно замръзналите ледове на висока надморска височина, могат да бъдат освободени в атмосферата до края на века, с което да ускорят глобалното затопляне, съобщават учени от американската лаборатория "Лоурънс Бъркли".

Проучването, базирано на сложни компютърни модели, показва, че скованите във вечен лед полярни почви могат да се превърнат в източник, вместо в приемник на въглероден диоксид със затоплянето си. Изследването е проведено от Чарлз Коувън от лабораторията "Лоурънс Бъркли" в сътрудничество с климатолози от Франция, Канада и Великобритания.

Техните открития се различават драстично от резултатите, получени от сравняването на модели от четвъртия доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени за 2007 г. Тогава анализите показаха, че глобалното затопляне ще стимулира развитието на растителността в полярните области, която ще абсорбира по-големи количества въглероден двуокис от отделените от топящата се вечно замръзнала почва.

За разлика от тези по-ранни модели, новият модел включва детайлни процеси, като начина, по който въглеродът се е акумулирал в полярните области през хилядолетията и как би се освободил при разтапянето на почвите.

Поради тази причина реалните количества въглерод в почвите се оказват доста по-високи от тези, заложени в предишните модели. В резултат учените откриват, че способностите на новата растителност да поема въглерода в атмосферата ще бъдат засенчени от доста колосалните количества, които ще бъдат изпуснати от почвите.

Изчисленията показват, че във всички слоеве на замръзналите полярни почви са складирани общо 2167 милиарда тона въглерод. Според една от оптималните според климатолозите оценки до 2100 г. в атмосферата ще бъдат отделени около 62 млрд. тона въглерод. Това е количеството, което човечество би произвело за период от 7,5 години при сегашните нива на емисии.

Все пак резултатите от новите модели не могат да се приемат за 100% правдоподобни, обясняват учените. Около тях съществуват редица неясноти, които могат да изменят драстично резултатите. Такива са неизвестните бъдещите нива на азот, който е отговорен за развитието на растенията, както и точните количествата въглерод, които се отделят от изцяло замръзналите, сезонно разтапящите се и напълно разтопените почвени слоеве.