Разделно събиране на батерии – примерът на Австрия 25.07 | 11:57

От няколко години в България на много места се виждат специални контейнери, където можете да предадете изхабените си батерии и да не замърсявате средата, в която живеем. След това батериите се събират от фирми като "Екобатери" и се рециклират. Едновременно с това разделното събиране на отпадъци и предаването на опасни отпадъци в специализирани пунктове все още у нас тепърва прохождат.

Затова и разговаряме с Хелмут Прок, чиято фирма се занимава точно с дейности по почистване, но в град Хохенцийл, Австрия. Фирмата извършва почистване на сгради и консултации относно организацията на почистването на снега на цялостни общини. 

Какви отпадъци се събират разделно в Австрия? Има ли разлика между големите градове и провинцията?

- По принцип съществува забрана за изхвърляне в общия боклук единствено на батерии и други опасни отпадъци. Всичко друго може да се хвърля на едно място, но това е твърде скъпо удоволствие. Таксите за събиране на боклука са много високи, а хартия, метал, пластмаса, стъкло и био-боклук може да се изхвърлят безплатно, стига да са разделени и предадени на съответните места. Затова всички са заинтересовани да ги събират разделно и да ги предават.

Всичко, което гние, се събира в собствената градина и се прави на компост. Големи биоотпадъци, като напр. клони, храсти и пр., се предават в специални пунктове, някои безплатно, други – срещу заплащане.

Всички боклуци се събират от фирми, на които плащат общините. Различните фирми имат различни дейности, в някои общини една фирма се занимава с всички видове отпадъци, другаде са различни фирми. В това отношение нещата са оставени на свободния пазар и функционират много добре без държавна регулация.

Таксите и данъците, които заплащат гражданите, на практика покриват ли реалната цена за оползотворяването на боклука, или тази дейност има нужда от държавни дотации?

- Всичко се плаща от общините (от техния бюджет). Те събират такси за смет, които поне в нашата община са заедно с таксите за канализация и вода. Например при нас таксата за едно домакинство от шестима души (семейство с четири деца) годишната такса е 1600 евро. Държавата не се занимава с това.

Какви са наказанията/глобите при нарушения – за граждани и съответно за фирмите?

- За изхвърляне на батерии в общия боклук глобите са много високи. Но почти никой не знае какви са, тъй като никой не смее да нарушава правилата и не се стига до плащане на глоби.

По ваши наблюдения – стриктен ли е австриецът в спазването на правилата в тази сфера и това на манталитет ли се дължи или на екологично съзнание?

- Хората са много стриктни и дисциплинирани. Първо, манталитетът им е такъв – правилата, които са за общото благо, се спазват и никой не се бунтува срещу тях, даже веднага се обажда на съответните органи, когато види някой друг да ги нарушава. Екологията е само една от областите, в които се проявява това съзнание.

Второ, това съзнание се възпитава съзнателно още от ранна възраст. Децата в училище учат за отпадъците, колко е важно те да се събират отделно и да се предават, за да се преработят отново. Правят училищни проекти за разделно събиране на боклук. Младежките сдружения правят веднъж в годината пролетно почистване и събират отпадъците, където ги намерят, (а те не са много).

Каква роля играе наказателната политика за изграждането на такъв манталитет?

- Както вече казах, до наказания почти не се стига. Разбира се, има предвидени такива. Но основна роля играе цялостното съзнание на хората, че правилата са за тяхно собствено благо и е в тях интерес да ги спазват.

Съществуват ли в Австрия пунктове за вторични суровини?

- Да, съществуват и са лесно достъпни. Някои са на самообслужване, т.е., само контейнери за определени отпадъци, но те са по-ограничени, напр. за бяло и цветно стъкло, метал, пластмасови опаковки. Има и по-големи пунктове, където могат да се предадат дрехи, дърво, напр. мебели, домакинска техника и пр.