Седем признака на разводняване на термина екологично чисто 28.10 | 12:10

Стремежът към "зелена" икономика и "зелени" продукти е особено актуален в последните години. Желаейки обаче да влязат в групата на грижещите се за околната среда и устойчивото развитие, някои компании експлоатират тези термини доста свободно. Понякога се приписват "зелени" черти на продукти, за които би било меко казано преувеличено да се наричат екологично чисти.

Кои са седемте признака, по които можем да познаем изкривяването на екотерминологията? Категоризацията е измислена от TerraChoice - водещата зелена маркетингова компания в Северна Америка.

Грехът на скритата търговия – налице е, когато даден продукт се определя за „зелен“ на базата на необосновано стеснен набор от признаци, без да се обръща внимание на други важни въпроси за околната среда. Например хартията не е непременно зелен продукт само защото е направена от гора, посадена специално за тази цел. Много по-важни могат да са други етапи в производствения процес – изразходваната за производство енергия и начинът й на добиване, отделянето на парникови газове, замърсяването на водата и въздуха.

Грехът „липса на доказателство“ – твърдението, че даден продукт е зелен на база някакво доказателство, за чието потвърждение не може да се намери оценка на трета страна или от леснодостъпна вторична информация. Типичен пример са памучни продукти, в които се твърди, че има различен процент от рециклиран материал, без да това да е доказано.

Грехът на неяснотата – когато някакво твърдение върху зелен етикет е изразено толкова неясно, че потребителят може да го разбере погрешно. Пример - „изцяло натурално/природно“. Арсеникът, уранът, меркурият и формалдехидът са хем отрови, хем се срещат и в природата.

Грехът на неуместността (липса на връзка) – имаме някакво „зелено“ твърдение, което е вярно, но изобщо не касае конкретния продукт или не помага на потребителя. Пример – няма фреон. Фреонът отдавна е забранен за ползване в САЩ, така че тази информация е безсмислена.

Грехът на по-малкото зло – налице е, когато имаме твърдение за даден продукт, което може и да е вярно за категорията на стоката, но отклонява вниманието на потребителя от по-важни въздействия на продукта върху околната среда. Пример – органични цигари или икономичните спортни автомобили.

Грехът на измислицата – използването на твърдение, което просто не е вярно.

Грехът на „преклонението“ пред фалшив етикет – налице е при продукт, който чрез думи или изображения препраща към популярна трета страна, която изобщо няма отношение към създаването на продукта.