Супербурите вече стигат и Балканите 04.11 | 16:46

Доскоро суперклетъчните бури изглеждаха като нещо, което виждаме само по новините от Америка — торнада в Оклахома, градушки колкото топки за голф и облаци с форма на гъба. Но климатът вече не признава граници. Свръхбурите — най-мощните и разрушителни прояви на атмосферата — вече стигнаха и Балканите.

Какво е "суперклетъчна буря"

Това не е просто гръмотевична буря. Суперклетката е атмосферно чудовище — буря с въртящ се възходящ поток (мезоциклон), който може да продължи часове и да покрива десетки километри.
Тези системи съчетават силен вятър, обилни валежи, градушка и — най-страшното — въртящи се фунии, които могат да се превърнат в торнадо.

Ако преди десетилетие такива явления бяха невъзможни за региона ни, днес те са част от новата нормалност.

Европа вече ги усеща

През последните години свръхбури удариха Германия, Чехия, Сърбия и Румъния. През 2024 г. в северна Италия торнадо с ветрове над 180 км/ч разруши цели квартали. В Унгария — градушки с размер на ябълки. В Хърватия — електрически бури, съпроводени от рекордни светкавици: над 45 000 мълнии за едно денонощие. И България вече усеща ръба на този фронт — най-често в Северозапада и Пловдивско, където лятото донесе градушки с диаметър 7 см и поройни ветрове, изкореняващи дървета.

Защо се случва това

Ключовият виновник е повишаването на температурата на атмосферата и моретата. Топлият въздух съдържа повече влага, а влагата е горивото на бурите. Когато се сблъска със студен фронт от север, се създава идеалната бурна смес. "Суперклетките не са случайни — те са резултат от натрупана енергия, която климатът вече не може да удържи," казват експерти от Европейския център за средносрочни прогнози.

Друга роля играе медитеранският циклонален път — нова траектория на бурите, които тръгват от Средиземно море и преминават през Гърция и България. Това обяснява защо през последните години бурите у нас идват "от югозапад", а не както преди – от северозапад.

Учените вече говорят за "европейски торнадо пояс"

Сателитните данни от Copernicus показват, че броят на регистрираните суперклетки в Европа се е увеличил с 35% само за последното десетилетие. Балканите вече попадат в зоната с висок потенциал за мезоциклонални системи — особено през май, юни и юли. Това не значи, че България ще има торнадо като в Канзас, но означава, че бурите ще стават по-интензивни, по-локализирани и по-непредсказуеми.

Очаква се броят на дните с "екстремни индекси на нестабилност" над страната да се удвои до 2035 г.
Това ще означава по-чести внезапни градушки, поройни ветрове и дори миниторнада. Планинските райони ще получават повече валежи за кратко време, което повишава риска от свлачища и наводнения. Земеделието ще бъде директно засегнато – особено лозята и зърнените култури, където градушките вече нанасят щети за милиони, пише Meteo Balkans.