Ще се справи ли светът с глобалното затопляне - засега не 09.12 | 13:45

Борбата с климатичните промени и парниковите емисии на този етап изглежда обречена – или поне това показват резултатите от конференцията на ООН в Дърбан, която приключва днес (9 декември).

Освен ако няма драматичен обрат, ситуацията ще продължи да се развива в добре познатото русло – всички искат да опазят околната среда, но само на думи. Защо обаче се получава така? Отговорът е прост – цената, която трябва да се плати за промяната, е твърде висока, пише Good.is.

Още преди старта на конференцията в Дърбан перспективата да има нов Протокол от Киото или поне да се продължи действието на договореностите му изглеждаше твърде съмнителна. Канада потвърди категорично, че няма да подкрепи продължение на договореностите от Киото и дори може да излезе от самия протокол. Япония и Русия се присъединиха към тази позиция. И трите държави заявиха, че няма смисъл да се включват към ново юридически обвързващо глобално споразумение за климатичните промени, освен ако не се включат всички – като под "всички" се визират САЩ и Китай.

Голямото разочарование за природозащитниците сега безспорно е Канада. Страната сравнително бързо ратифицира Протокола от Киото (през 2002 година), а предвид факта, че икономиката ѝ е подобна като характеристики на тази на САЩ (т.нар. въглеродно-зависима), то присъствието на Канада в лагера на подкрепящите и с действия борбата с климатичните промени се считаше за голям успех. Но Канада така и не стигна близо до ангажиментите от Киото – вътрешната опозиция срещу протокола се оказа прекалено силна, особено от щата Албърта, който разчита на петрола, а и канадският премиер Стивън Харпър не го подкрепи истински. Отделно Харпър е именно от Албърта.

В крайна сметка Канада стигна до позиция, която е близка с тази на САЩ – скептицизъм по отношение на глобалното затопляне. Макар че и в САЩ, и в Канада социологическите проучвания са категорични – поне 60% от американците и канадците вярват, че глобалното затопляне е факт и е сериозен проблем.

През 2009 година САЩ стигна до разглеждане на закон, свързан с борбата с климатичните промени. И тогава републиканците нанесоха удара си – намаляването на вредните емисии означава харчене на много пари. Като абсолютна стойност - 366 млрд. долара годишно, т.е. по 3100 долара годишно от всяко американско домакинство. Дори Барак Обама по време на президентската си кампания призна, че борбата с климатичните промени е свързана с увеличаване на цената на тока.

И така, дотук през днешния последен ден на конференцията в Дърбан имаме следното: ЕС предлага да бъде направена пътна карта, която да очертае рамките на процеса по пътя към сключване на глобално споразумение за борба с климатичните промени. Съгласно предложението до 2015 година трябва да се подпише споразумение, което да влезе в сила до 2020 година, пише The Guardian. Принципна подкрепа на идеята има от 120 държави, включително Япония и Бразилия. САЩ досега не се обвързва с твърда позиция спрямо европейската инициатива, като американският преговарящ Тод Стърн казва, че страната му "може да я подкрепи", но иска "по-гъвкав времеви период" за изпълнение на пътната карта.

Към 2011 година Китай остава замърсител номер едно в света като абсолютна стойност – азиатската държава "произвежда" 6,83 млрд. тона въглероден диоксид годишно. На второ място е САЩ с 5,2 млрд. тона. По показател количество на глава на населението обаче САЩ е номер едно – всеки американец замърсява атмосферата на Земята с 16,9 тона годишно, докато при китайците цифрата е 5,14 тона на човек.