Едни предизвестени извънредни избори: Хроника 17.02 | 15:59

В първите месеци на 2023 г. България отново е в предизборна обстановка. Ситуация, която се повтаря за n-ти път през последните 2 години и която от необичайна започва да се възприема като съвсем очаквана от мнозинството българи. Факт е, че публиката се отегчи от политически и партийни послания и тази кампания няма да е традиционна, ако политическите сили искат да привлекат гласове. Проблемът е, че избирателите са изморени от избори, а като че ли политиците също са се изчерпали откъм ентусиазъм и обещания.

Ясни са някои от темите на предстоящата кампания като на първо място към днешна дата се откроява разширяването на списъка "Магнитски" от страна на САЩ, в който попаднаха членове на няколко политически сили, включително Владислав Горанов от ГЕРБ и знаковият за БСП Румен Овчаров. Доколко това ще повлияе на изборните резултати обаче е спорно. Владислав Горанов отдавна е отстранен от челните редици на ГЕРБ – още докато партията беше на власт, а БСП има далеч по дълбоки и непосредствени проблеми от "Магнитски". А при някои от включените в списъка санкциите даже могат да имат обратен ефект и да повишат рейтинга им сред техните последователи и да ги превърнат в ,,политически мъченици‘‘.

Всъщност всички политически играчи се сблъскват с предизвикателства на тези избори. ГЕРБ стоят доста стабилно на политическата сцена, но са изправени пред реалния сценарий да се озоват в същата патова ситуация, като в последния парламент. Изборен успех за тях би било ако в новия парламент им е достатъчна коалиция само с една парламентартно представена формация, за да създадат работещо мнозинство.

ПП и ДБ се обединиха с идеята да бъдат първа политическа сила, но в българската политика едно плюс едно никога не прави две, ако се съди от уроците на историята. Макар и на пръв поглед двете формации да имат сходен електорат, то това е вярно само по отношение на либералната десница. На предишните избори ПП успяваха да съберат доста по-разнородна подкрепа, но от тогава насам електоратът им се свива. А и няма гаранция, че всички, които ги подкрепят, с лека ръка ще гласуват за ДБ. Най-важното при този съюз е как ще бъдат подредени листите, коя формация колко водещи места ще има, защото конкуренцията за избираеми места ще е много оспорвана.

ДПС ще запазят електората си, но резултатите им много зависят от това какъв вот ще успеят да мобилизират в Турция, включително и в ударените от земетресението райони, както и от нивата на избирателната активност.

БСП са в особено тежко положение, като в левицата продължават трудно обратимите процеси на разпад. Корнелия Нинова продължава да държи здраво юздите в остатъка от БСП, която все повече се свива – показателен е дори фактът, че последният ѝ конгрес едва напълни Зала 3 на НДК, която е 800 места в сравнение с конгресите им от златното минало, които препълваха Зала 1/4000 места/. Вътрешните им проблеми неминуемо ще повлияят на резултата им, като е възможно и преливане на леви гласове към някои от новите малки формации, появили се на изборния небосклон.

Две политически сили вече заложиха на картата с референдумите. ИТН обичат да организират такива и този път ще е за промяна на политическата система и президентска република – идея, от която самият президент се разграничи, а към момента ИТН не успяват да обяснят как точно си представят промяната. Но те и не държат на конкретика, а на възможността да привлекат поне някой от избирателите, които загубиха, пък току виж този път прескочат изборната бариера. В допълнение екипът на Слави Трифонов се върна и към образа и инструментите, с които е познат – политическата сатира и критика, граничеща с бруталност, и шоуто като цяло.

"Възраждане", които не намериха кой знае каква трибуна във вече закрития парламент и на моменти изглеждаха почти скучновати, сегасе хвърлиха в защита на българския лев и очаквано от тях ще акцентират върху антиевропейката риторика - този път големият враг няма да бъдат ваксините или предполагаемото ни въвличане във война, а единната европейска валута.

Темата, която има потенциал да вълнува всички политически сили, е и Македония. Доколко ще се уталожи или засили натрупалото се напрежение между България и РСМ след нападението над Християн Пендиков и блокираната граница по време на честванията на Гоце Делчев, предстои да видим, нонавярно отношенията със съседката ни ще продължат да бъдат коментирани и използвани в предизборната кампания.Пример за това вече дадоха "Възраждане", чийто бивш депутат беше арестуван на границата, когато всички останали политически сили се въздържаха от каквито и да било действия, които могат да се изтълкуват като провокативни.

,,Български възход‘‘заявяват, че ще удвоят резултата си, но до момента единственото, с което могат да бъдат запомнени е, че са диалогични и искат да преговарят с всички. В крайно нихилистичното българско общество е спорно колко масова подкрепа може да привлече подобна позиция. Въпреки амбициите им те вероятно ще се движат по ръба на изборния праг.

На политическия небосклон се появиха и няколко нови малки формации, като единствените способни да поднесат някаква изненада е новата коалиция ,,Левицата‘‘. Предвид проблемите в БСП те имат потенциал да привлекат гласове от избирателите с леви възгледи, които са се разочаровали от столетницата.

Съществува още един фактор, които индиректно ще влияе на кампанията и респективно на изборните резултати. Тези парламентарни избори ще бъдат генерална репетиция за местните избори през есента, като за някои от политическите формации местния вот е даже по-важен от парламентарния. По време на кампанията те няма да предприемат действия, които да застрашават позициите им по места, напротив – вероятно ще има фокус върху местните структури. Преимущество ще имат по-старите и традиционни партии с добре изградена структура по места.

Президентът също демонстрира активна роля по всички актуални теми - със заявена позиция спрямо войната в Украйна, санкциите ,,Магнитски‘‘, бъдещето на атомната енергетика, споровете с Македония. Независимо дали дадена партия одобрява или не действията му, те ще предизвикат размисли и полемика.

Всъщност към момента няма индикации, че новите избори ще донесат промяна в политическата картина. Очакванията са, че избирателната активност може да се повиши леко с връщането на хартиената бюлетина, но причината огромен процент българи да не гласуват на предишните избори беше, че те не успяха да припознаят никоя от политическите сили с техните послания и предизборни платформи. Към момента тази тенденция не търпи промяна. Отново най-мотивирани да гласуват са твърдите партийни ядра, а с всеки следващ предсрочен вот намалява и техният ентусиазъм. Съществува съвсем реалният риск след 2 април отново да сме с раздробен парламент, в който отново шансът за съставяне на правителство да зависи от способността на депутатите да работят заедно, а те също толкова вероятно ще са почти същите.

Анализ на Николай Николов, "Барометър България"