Всеки пети българин става жертва на фалшива стока 08.06 | 18:41

Всеки пети българин у нас става жертва на фалшива стока. Това сочат данните от проучване за интелектуалната собственост в Европейския съюз. Оказва се, че България е с най-висок дял на подведени потребители - те са цели 19 на 100. Следва Румъния с 16% и Унгария с 15%.

В другия край на класацията са скандинавските държани. В Дания потребителите, закупили без да знаят фалшива стока са 3 на 100, а в Швеция са само 2%.

Данните от проучването показват, че един на всеки 10 европейци твърди, че е бил подведен да закупи фалшиви продукти - предимно онлайн.

През миналата година над 70% от европейците са пазарували електронно като 33 на 100 от тях са изпитвали съмнения дали закупен от тях продукт е оригинален.

Подправените продукти представляват 6,8% от вноса в Евросъюза, който е на стойност 121 милиарда евро.

Фалшивите стоки обхващат всички сектори - от козметика и играчки, през електроника и дрехи, до алкохол и различни напитки.

Неоригиналните продукти, освен че водят до големи финансови загуби, крият сериозни рискове за здравето и безопасността на потребителите. За съжаление, в интернет все по-често се продават дори фалшиви лекарства. Изводът е, че трябва да бъдем много внимателни. Особено, когато пазаруваме онлайн.

Интелектуалната собственост

Цифровото пиратство в Европейския съюз също е все по-привлекателен пазар за нарушителите - особено при телевизионно съдържание, което се получава чрез интернет връзка.

Всяка година доставчиците на пиратска телевизия в рамките на ЕС печелят около 1 милиард евро.

"Интелектуалната собственост е един от най-ценните активи на Европа и представлява ключов елемент от нашето социално и икономическо възстановяване, особено за малките предприятия. Пандемията от COVID-19 постави под лупа проблема, свързан с престъпленията, свързани с интелектуалната собственост", коментира изпълнителният директора на Службата на ЕС за интелектуална собственост Кристиан Аршамбо.

Фалшификациите и нарушената интелектуална собственост се отразяват негативно както на потребителите, така и на бизнеса - особено на малките и средни предприятия. Едно на всеки четири малки или средни фирми в ЕС твърдят, че са ставали жертва на това. В България този дял е 39,7%.