Икономиката на еврозоната бележи скромен ръст въпреки търговската война 30.07 | 20:00

Икономиката на еврозоната отбеляза лек растеж през второто тримесечие на годината въпреки несигурността, породена от пакета мита, наложен от Съединените щати на 2 април, пише Politico.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страните от валутния съюз нарасна с 0,1 процента спрямо предходното тримесечие, надминавайки леко очакванията на анализаторите, които прогнозираха нулев ръст.

Резултатът като цяло е положителен и подсказва, че икономиката до този момент е устояла както на ефектите от търговската война, водена от американския президент Доналд Тръмп, така и на последиците от предварителното складиране на стоки преди въвеждането на митата, което повиши икономическите показатели през първото тримесечие.

Германия и Италия, двете големи производствени икономики в еврозоната, се представиха по-слабо, като БВП и на двете страни се сви с 0,1 процента на тримесечна база. Франциска Палмас, старши икономист за Европа в Capital Economics, заяви, че това оставя дългострадалата германска икономика на равнището ѝ отпреди пандемията.

"Германия вероятно ще бъде засегната по-силно от другите големи икономики от митата и ще продължи да изпитва затруднения през тази година, преди фискалният стимул да започне да оказва положително въздействие през 2026 г.", каза тя.

Испания продължава да изпреварва останалите, като отбеляза ръст от 0,7 процента - най-високият сред всички икономики в Европейския съюз.

Макар че икономическото представяне на еврозоната едва ли може да се нарече впечатляващо, то е достатъчно стабилно, за да разубеди Управителния съвет на Европейската централна банка от намерението да понижи основния лихвен процент през септември.

Въпреки това остава неясно как еврозоната ще реагира на 15-процентните мита, наложени от най-големия ѝ търговски партньор, Съединените щати, като част от търговското споразумение, договорено от Доналд Тръмп и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Шотландия.