120 г. българска физическа наука 27.10 | 08:30

Изтъкнати български физици от БАН и Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - СУ отбелязаха с юбилейно честване 120 години от началото на физиката в България. Събитието се състоя във вторник (25 октомври) в Големия салон на БАН.

За рождена година на българската физическа наука е възприета 1891 г., когато са публикувани първите български научни статии в областта на физиката.

Първата документирана статия е на руснака Порфирий Бехметиев - преподавател във Висшето училище в София (днес Софийски университет), който се приема за основоположник на физическата наука в България.

Публикуваната в престижно западно научно списание статия на Бехметиев разглежда влиянието на магнетизма върху термоелектрическите свойства на никела и кобалта. В резултатът показва разкриване на явлението магнитострикция, което намира приложение и до днес особено в системите за генериране на ултразвук.

Втората публикация е Генчо Марковски – преподавател във Висшето училище и първа мъжка гимназия. Тя изследва електродвижещите сили на газовите вериги.

В своето изказване по време на честването зам.-деканът на Физическия факултет на СУ Валери Голев, описа трудната ситуация, пред която са изправени днес българските физици.

"Живеем във време, в което институтите на БАН нямат средства да изплатят заплатите на персонала, в което инженерите се подготвят, без да учат физика, а в училище на физиката е отделено позорно малко място. Днес физиката се превърнала едва ли не в обидна дума", констатира Валери Голев.

"Това, което трябва да направим е с цената на всичко да се опитаме съхраним колегията и българската физика, за да може тя да преживее тези трудни времена". В изказването си Голев подчерта единството между Физическия факултет и БАН, "които от самото начало вървят заедно и продължават да са заедно и днес в тежката криза, в която се намира българската наука".

"Този юбилей ни задължава да направим всичко възможно, за да може след още 120 години потомците ни да кажат: Преди 120 години те успяха да се справят с кризата", каза в заключение Валери Голев.

По време на събитието доклади изнесоха още ръководителите на институтите по електроника - Радомир Еников, института по физика на твърдото тяло – Александър Петров, ядрена енергетика - Лъчезар Георгиев и на Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници – Петко Витанов.

Всички те разказаха за научните постиженията на ръководените от тях институти през изминалите години, както за участието си в настоящи и бъдещи научни проекти, голяма част от които се реализират в сътрудничество с чуждестранни научни и бизнес организации.