Затварянето на Рожен ще отнеме мечтата ни да гледаме към звездите 23.10 | 19:23

Във втората част на интервюто с астронома и популяризатор на науката Владимир Божилов разговаряме по теми, свързани с бъдещето и проблемите, които стоят пред българската астрономия, мястото на технологиите в модерното общество. Обсъждаме и станали популярни напоследък митове, като "предсказанията" за край на света, който щял да настъпи съвсем скоро.

Първата част от интервюто с Владимир Божилов можете да прочетете тук.

Г-н Божилов, да поговорим по актуалната напоследък тема за края на света. Възможен ли е той в обозримо бъдеще и ако да, откъде би дошла опасността, ако говорим за космически заплахи?

– Краят на света винаги може да се случи, но в случая няма причини за тревога. Наистина по всяко време до нас например може да избухне Свръхнова, която да ни унищожи. Подобно събитие обаче е изключително рядко и шансът да се случи на практика е нулев. Причината в случая е, че Слънчевата система в момента се намира на такова място в Галактиката, в което свръхнови не избухват често. А и нямаме наблюдения за опасни свръхнови в близката до нас околност.

По друг начин стои въпросът за сблъсък с астероид. Знаем, че подобно нещо се е случвало в миналото и има вероятност пак да се случи. Затова се стремим да наблюдаваме всички опасни астероиди, които в даден момент биха могли да пресекат траекторията на Земята – т.нар. близкоземни обекти. И тук обаче шансовете са в наша полза. Така например шансът астероидът Апофис да удари Земята през 2029 г. е едно на четвърт милион. Очаква се до 2020 г. всички обекти с диаметър над 300 метра да бъдат открити и каталогизирани. Всъщност, в новия брой на списание ВВС Знание, който ще излезе на 1 ноември, сме посветили близо двадесет страници на темата за край на света по всевъзможни начини.

А какво ще кажете за теорията за възможната поява на мистериозна нова планета?

– И ако все пак е възможно да бъдем ударени от астероид в даден момент в бъдеще, то идеята, че Земята може да бъде унищожена от мистериозна 12-та планета, е напълно невъзможна и лишена от научни основания. Хипотезата за планетата Нибиру или още планета Х е пълен мит без никаква научна основа. Подобен впрочем е и митът за опасностите, породени от планетно или галактично подреждане на една линия. Те не могат да въздействат по никакъв начин на живота на Земята, тъй като влиянието им е незначително.

Тук има и още една малко малка вероятност – да бъдем поразени от смъртоносен гама лъч, идващ от черна дупка в центъра на някоя далечна активна галактика или пък породен от избухване  на Свръхнова. Шансът подобно събитие да ни сполети е едно на много милиарди, но е факт, че то вече се е случвало веднъж в миналото – по време на най-масовото измиране на живота на планетата преди 440 млн. години (породено от избухване на Свръхнова).

Виждаме как днес големите нации дават милиарди за космически проекти. Какво бихте казали на тези, според които първо трябва да решим първо проблемите си тук на Земята, преди да се отправим към космоса?

– Вярно е, че тук на Земята има страшно много проблеми, които трябва да бъдат решени. Но ще ви дам следния пример – всеки човек в една нормална страна днес има достъп до компютър. Интернетът, който използваме, нямаше да съществува, ако не беше ЦЕРН, ако група физици, финансирани с милиарди, не сблъскваха тухличките на света, за да разберат от какво е направен.

Без фундаменталните научни изследвания освен интернет нямаше да разполагаме с лъчетерапията като метод за лечение на рака – ускорителите, с които се унищожават туморите, са пряк резултат от ядрената физика. Като цяло опитът да се разбере света доведе до технологичен бум, който изведе икономическото развитие на ново ниво. Астрономията е фундаментална и също толкова важна и незаменими за развитието на технологиите и на нашето познание за космоса и света. Да, ние имаме тук страшно много проблеми за решаване, но най-бързият начин за справяне с тях е именно науката и технологията.  

Оправдана ли е цената, която плащаме за научния прогрес?

– Днес светът влага относително много малка част от БВП. Цената да правиш наука в развитите държави по настоящем е около 2-3% от брутния вътрешен продукт – несъмнено висока сума в абсолютни стойности, но минимална като дял от икономиката. На тази буквално никаква цена получаваме технология, която ще осигури по-добър живот на децата ни, ще повиши качеството на здравето и дълголетието. Да, днес се харчат много пари за наука, но тяхната възвръщаемост е многократно по-голяма от инвестициите.
В крайна сметка, запитайте се дали бихте дали 2% от заплатата си годишно, за да бъдете по-здрави и да живеете средно 10 години по-дълго. Мисля, че сделката е добра. За справка, България дава едва 0,6% от БВП за наука – 3 до 4 пъти по малка от средното за Европа. А именно от този процент зависи дали и колко добър живот ще води всеки един от нас.

Да се върнем конкретно към правене на астрономия в български условия. Какво ще загубим, ако обсерваторията в Рожен бъде затворена?

– Ще загубим основно в две насоки. От научна гледна точка ще загубим единствената обсерватория в Югоизточна Европа, която разполага с такава техника. Ако Рожен спре да бъде финансирана, не е ясно дали тя ще може да тръгне отново, тъй като в двуметровия телескоп има техника за милиони, която трябва да бъде съхранявана при определени условия. В момента, в който токът спре и обсерваторията се консервира, тази апаратура може да се повреди необратимо.

Другото, което можем да изгубим, е нашето водещо предимство като научна нация. Днес резултатите на българските астрономи са публикувани редовно в международни издания. За последните 6-7 години от 15 до 20% от всички открити нови тела в галактиката Андромеда са дело на български учени. И в случая става въпрос само за един клон на астрономическата наука, правена в България, без да споменаваме другите открития. Едно от последните открития на НАО Рожен е например невиждана досега звезда, която изхвърля огнени топки.

Без НАО Рожен българската астрономическа наука ще отпадне, а българските астрономи ще заминат за чужбина. Подобно развитие на ситуацията ще бъде много лош сигнал към цялата българска наука. Вярно е че днес голяма част от българите живеят зле и се интересуват основно от оцеляването си. Затварянето на НАО Рожен няма да им навреди физически. Но то би им отнело нещо много повече – мечтата, че  България има възможностите да гледа и изучава Вселената.

Какво е решението?

– Най-доброто и лесно изпълнимо решение е проектът "Рацио" (регионален астрономически център за изследвания и образование), който е на стойност над 12 млн. лева.  Повече за проекта има на сайта на НАО Рожен. Според него на обсерваторията  всяка година ще бъдат отпускани 880 хил. лева, които ще отиват за подобряване на условията, адекватни заплати и поддръжка на базата. Този проект е одобрен преди три години, но парите от държавата просто не са преведени или се бавят по различни причини.
Така че когато се говори, че постоянно искаме пари и че трябва да пишем проекти, трябва да се знае, че имаме спечелен проект и заделено финансиране, което просто не се отпуска.

Другият вариант е държавата спешно да плати липсващите 250 хиляди лева до края на годината – изключително малка цена за правене на наука от подобно ниво. Това не е дългосрочно решение, но е единствено възможното за моментната ситуация, в която обсерваторията трябва да затвори врати в началото на ноември.

В заключение бих казал, че други държави не разполагат с базата, която имаме и инвестират милиони, за да я създадат. Ние я имаме наготово и просто трябва да си платим тока, за да я запазим. Толкова е просто.

Владимир Божилов е докторант в катедра Астрономия на Физическия Факултет на СУ. Научната му работа е свързана с изследването на квазарите. Научен редактор е на сп. BBC Знание и активен популяризатор на науката.