Защо мирният атом никога няма да ни е достатъчен? 11.05 | 18:15

Близо 440-те комерсиални ядрени реактора, които се използват по света в момента помагат за намаляване на консумацията на фосилни горива, което има своите плюсове. Докъде обая се простират възможностите на мирния атом и може ли той да се превърне в панацея за гладното за енергия човечество?

В свой анализ проф. Дерек Абът, електроиженер от австралийския университет Аделайд в Австралия, стига до заключението, че ядрената енергия никога няма да може да задоволи енергийните нужди на човечеството поради ред причини.

Накратко, резултатите от изследването на Абът предполагат, че е по-добре да инвестираме в други енергийни решения, които ще могат да постигнат необходимите мащаби пипе PhysOrg.com.

Към момента глобалната консумация на енергия е около 15 Теравата, като едва 375 гигавата от тях идват от ядрени централи. За да бъде захранван само от атомна енергия, на светът ще са му необходими около 15 хиляди реактора! В анализа си Абът изследва последиците от построяването и управлението на подобно количество реактори, взимайки предвид количеството необходими площи за построяването им, получените радиоактивни отпадъци, нивото на инциденти, риска от използването им за производството на ядрени оръжия и др.

Представяме ви накратко резултатите от проучването му:

- Местоположение. Една централа се нуждае средно от 20,5 кв.км площ за построяването всички необходими инсталации и процеси в нея. Освен това ядрените реактори трябва да са разположени в сравнително защитени от природни бедствия слабо заселени зони в близост до голям воден басейн, който да ги охлажда, и др. Намирането на хиляди такива места по света със сигурност е предизвикателство.

- Жизнен цикъл. Жизненият цикъл на една централа е от 40 до 60 години поради появяващите се в следствие на радиацията пукнатини в корпуса на реакторите. При споменатото количество централи ще е необходимо всеки ден да бъде демонтиран по един реактор и на негово място пускан нов! Към момента за построяването на една централа са необходими между 6 и 12 години, а за извеждането на експлоатация на стар обект – до 20 години.

- Отпадъци. Въпреки 60 годишната история на ядрената енергетика все още няма универсално приет модел на обработка на отработеното ядрено гориво. Не е ясно и къде ще се заравя толкова голямо количество гориво, което само по себе си е силно опасно.

- Ниво на инцидентите. До днес официално се знае за 11 ядрени инцидента, при които е имало пълно или частично топене на ядрото. Според Абът тези инциденти не са малки и не могат да бъдат избегнати от подобрения в технологията за безопасност. Това са редки събития, които дори не могат да се моделират в сложни системи като атомните централи. Базирайки се на сегашната статистика, авторът изчислява, че при наличието на 15 000 реактора по света, сериозен инцидент от ранга на Фукушима или Чернобил ще се случва всеки месец!

- Двойна употреба. При наличието на толкова много ядрени реактори ще стане практически невъзможно те да бъдат контролирани и е много вероятно част от тях да бъдат използвани от агресивно настроени групи или държави за производството на ядрени оръжия.

- Липса на ресурси. Подобен брой реактори ще се нуждаят от такова количество свежо ядрено гориво, че икономически изгодните количества уран по света ще бъдат изчерпани за по-малко от 5 години. Дори ако уранът бъде извличан от океана (който е огромен резервоар за този материал) икономически изгодният добив би стигнал за около 30 години

- Редки метали. Ядрените реактори са направени от множество екзотични редки метали, които контролират ядрената реакция - хафний, берилий, цирконий, и ниобий. Извличането им е енергоемко, скъпо и замърсяващо околната среда. В допълнение част от тези метали се използват в други индустрии като електрониката, която ще пострада сериозно от намаляването на добивите им.

Абът смята, че много от изброените по-горе проблеми ще засегнат и бъдещите реактори, действащи на принципа на ядрения синтез.

"Поради високите разходи, сложността, ресурсните изисквания и огромните проблеми, които стоят пред ядрената енергетика, ще бъде по-мъдро ако нашите средства бъдат вложени другаде" казва Абът и дава за пример добива на енергия от слънцето, чиито добив на теория може многократно да превиши днешните енергийни нужди на човечеството.