Как се раждат, еволюират и умират звездите 10.12 | 14:17

Компютърният химик Марк Хофман от университета на Северна Дакота, норвежкият учен Триве Хелгакер и колегите им Ерик Телгрен и Кай Ланге идентифицираха химична реакция на молекулярно ниво, която от десетилетия озадачава учените, но

никога досега не е била наблюдавана, съобщи Science daily, цитиран от БТА.

Откритието може да стане причина науката да преразгледа вижданията си за сформирането на химичните съставки.

То дава също отговор на въпроса какво се случва с белите джуджета - свръхплътни ядра на звезди, които са към края на живота си.

"Открихме нов вид химична връзка, заяви Хофман, който е известен с пионерските си трудове в областта на теорията за сформирането на химични съставки и свързаните с него компютърни модели.

Става въпрос за нов тип свързване, което досега бе непознато на науката."

Хофман и колегите му се заеха със задачата да пренапишат химичните правила, за да преценят какво се случва в нощното небе. Работата им трябва да даде отговор на въпроса как се сформират, еволюират и умират звездите. Тя допринася също да се разкрие загадката как се сформират някои съставки в далечната Вселена.

"Откритието ни е свързано със спектъра на белите джуджета, който е една от загадките в астрофизиката, поясни Хофман. Белите джуджета имат необичаен спектър, за който се смята, че произлиза от полимеризиран водород и хелий, каквито, разбира се, не се срещат на Земята."

Най-близкото бяло джудже Sirius B е бледо светещ близнак на най-ярката звезда в нощното небе - Sirius A. Sirius B е с приблизително същите размери като тези на Слънцето, но е с много по-голяма плътност - средната му плътност е 1,7 метрични тона на кубичен сантиметър.

Хофман и колегите му описаха предизвикан от магнитната индукция процес на свързване на материя.

Имаше спекулации, че този феномен вероятно съществува, но никой не бе открил доказателства в подкрепа на подобно твърдение, отбеляза ученият.

На Земята дори най-смелите военни експерименти генерират сила на магнитното поле 1000 тесла, но на Sirius B тя е от порядъка на 200 000 - 400 000 тесла.

Тази сила на магнитното поле е достатъчна, за да предизвика електронни взаимодействия, които да господстват над химията и науката за материята на Земята.

Толкова големи магнитни полета влияят директно върху начина, по който атомите се свързват, и могат да променят химическата реалност на Земята, отбелязаха учените.