Кои астероиди да яхнем най-напред? 17.08 | 11:16

Астероидите – тези останали от формирането на Слънчевата система каменни късове, в последно време привличат все повече внимание.

Преди няколко години изследователите набелязаха, така да се каже, доста смел план по захващане на астероид и пренасянето му в околностите на Земята.

А наскоро две частни компании – Planetary Resources и Deep Space Industries, обявиха планове за добив на скъпоценни метали и вода от околоземните астероиди.

Специалистите от НАСА, изглежда, вече също не смятат тази мисъл за откачена и развиват идеята за захващане, изтегляне на буксир и разполагане на малък астероид някъде около нашата планета.

Накрая падането на Челябинския метеорит за сетен път напомни на света за това, че в един прекрасен ден ще ни се наложи да предотвратяваме катастрофални сблъсъци дори с не толкова големи космически скитници.

Проблемът е в това, че повечето астероиди се намират прекалено далече и се движат прекалено бързо, за да бъдат уловени. Изменението на тяхната орбита изисква огромно количество гориво и буксир с голяма маса, за работата с тях се изискват десетилетия, дори столетия.

Инженерите от университета в Стратклайд избрали от каталога известни астероиди (които наброяват над 10 000) и определили нова категория – леснодостъпни обекти, или ERO.

Тези обекти са с диаметър от 2 до 60 метра. Те вече са минавали достатъчно близо до нашата планета, а това означава, че може да се привлекат и да се разположат на орбита около точки на Лагранж близо до Земята. Точките на Лагранж са места, в които гравитационните влияния на Земята и Слънцето (или на Земята и Луната) се уравновесяват и в тях даден обект може да се намира практически безкрайно.

Преместването на един такъв обект ще стане логична стъпка по пътя към по-амбициозния сценарий за разузнаване и експлоатация на астероиди и възможно най-простият начин да се измени средата на Слънчевата система извън пределите на Земята, пишат авторите на изследването в сп. Celestial Mechanics and Dynamical Astronomy.

Най-подходящият и съответно най-лесен за пренасяне астероид е с диаметър 4 метра и се нарича RH120. Една ракета, изпратена през 2021 г., ще бъде достатъчна, за да премести този обект в точка на Лагранж L2 от системата Земя–Луна до 2026 година. След това НАСА ще изпрати астронавти да го изучат, за да разберат повече за неговата история.

За състава на 12-те леснодостъпни обекта се знае малко поради неголемите им размери. Възможно е следващата година компанията Planetary Resources да се постарае да изучи астероидите за наличието на полезни изкопаеми.

Авторите на изследването признават, че точните орбити на много ERO досега не са определени (за това е необходимо дълго време да се наблюдава тяхното движение).

Освен това се изисквали много точни изчисления, тъй като всяка грешка може да доведе до сблъсък на космическото тяло със Земята. Но с активните системи за управление ще бъде доста лесно да се уловят астероидите.

Освен това, дори ако някой обект наистина успее да "избяга", почти всички те са толкова малки, че ще изгорят в атмосферата и няма да причинят вреда на планетата.