Кръстосани нановлакна могат да смятат 10.02 | 21:00

Посредством кръстосано свързване на нановлакна американски физици успяват да създадат микрочипове, способни на базисни компютърни изчисления, пише в последния си брой сп. Nature.

Необикновеният чип "изглежда като мрежа за прозорци, с която държите насекомите извън стаята", казва Чарлз Лиебер, химик в университета "Харвард" и ръководител на изследванията.

Използваната нанотехнология се стреми да сглоби компоненти с мащаби от порядъка на милиардни от метъра в практични устройства, които да конкурират сегашните силициеви технологии.

Най-новият чип на Лиебер е базирана на нишки от елемента германий и е с размери от едва 10 нанометра. За направата му учените първо са създали нишките, които в последствие са вложени в подложка от силициев диоксид. Върху нишките те поставили слой от метален оксид, преди да ги кръстосат по специфичен начин.

Посредством пускането на високоволтов ток през нишките изследователите успяват да включват и изключват индивидуалните точки на пресичане така, че да могат да програмират мрежата ефективно.

След това те приложили слаб ток, който позволил германиевите влакна отдолу да бъдат управлявани подобно на транзистори.

Готовият чип съдържа 496 транзистора на площ от 960 микрометра и може да извършва основните логически операции събиране и изваждане.

Друг сериозен успех на физиците от Харвард е, че те успели да накарат една от миниатюрните мрежи да командва друга. Това е задача от ключово значение за създаването на технология за управление на голям брой транзистори.

Въпреки че размерите на мрежата все още превишават размерите на транзисторите в стандартната електроника, Лиебер и екипът му вярват, че е възможно елементите да бъдат намалени до размери, при които ще задминат днешните технологии.