НАСА превръща “привличащия лъч“ в реалност 01.11 | 12:27

Всички сме гледали филми, в които извънземни нашественици използват т.нар. привличащи лъчи, за да повдигат обекти от разстояние, да отвличат хора и др. Макар днес възможността да уловим и да движим обекти от разстояние, използвайки лазерни лъчи, да е все още част от научната фантастика, скоро можем да станем свидетели на създаването на реална технология с подобни възможности.

Екип на учени от НАСА е спечелил финансиране, което ще му позволи да изучи и разработи методи за улавяне на микрочастици от атмосферата или повърхността на чужди планети и пренасянето им до роботизираните наземни роувъри или орбитални капсули за анализ.

Първоначалната идея на проекта била технологията да бъде използвана за почистването на околоземното пространство от космически отпадъци. Оказало се обаче, че към момента не разполагаме с технология, която да позволи контрола върху обекти с макромащаби.

Към момента изследователите са се спрели върху анализ на три метода за дистанционен контрол върху частици с микроскопични размери и транспортирането им посредством лазерен лъч:

- Техниката на оптичния вихър или "оптичните пинцети". Тя включва използването на два отделни лъча, които улавят частицата и постепенно я местят към уреда за анализ. Учените контролират частицата посредством редуващо се усилване и намаляване на интензитета на всеки от лъчите. Така те систематично загряват околната атмосфера, която посредством разширяването си избутва частицата в определена посока. Недостатъкът на тази техника е, че тя може да се използва на места с атмосфера като например Венера или Марс.

- Друга техника използва оптичните соленоидни лъчи, чийто интензитет се увеличава спираловидно около оста на разпространение. Тестовете показват, че този подход може да улови микрочастиците и да ги насочи в посока, обратна на посоката на лъча. За разлика от оптичния вихър, тази техника разчита изцяло на електромагнитните ефекти и може да работи в космическия вакуум. Това я прави идеална за изучаване на космически обекти без атмосфера, каквито са повечето луни в слънчевата система.

- Третата техника съществува само на теория и никога не е била демонстрирана в лаборатория. Тя включва използването на лъча на Бесел. Когато бъдат насочени към стената нормалните лазерни лъчи образуват малка точка. При лъчите на Бесел точката е оградена от пръстени от светлина, които са подобни на вълните, които образува хвърленото в спокойна вода камъче. На теория този лазерен лъч може да индуцира електрически и магнитни полета по пътя на даден обект, които да го издърпат в посока, обратна на посоката на излъчване.