Продължаваме ли да еволюираме? 06.10 | 12:19

Ново проучване предоставя доказателства за явна еволюция на човешкия организъм и бързи генетични промени. То оборва разпространеното сред част от научните среди схващане, че технологичният и културен напредък е спрял еволюционните процеси при хората.

Емануел Милот с неговия екип от Университета в Квебек изследвали група жени, живеещи на отдалечен островен град (Ile aux Coudres) в Квебек, Канада. Учените анализирали данните за родените, починалите и сключените бракове, съхранявани в регистрите на местната католическата църква, като фокусът им бил върху жените, които са се омъжили между 1799 и 1940 г.

Те открили че за период от 140 години възрастта, при която жените зачевали първото си дете, спаднала от 26 на 22 години. Разглеждайки културните, социални и икономически разлики при тях, учените успели да установят, че от 30 до 50 процента от тези вариации се обясняват единствено от генетични промени.

Отдалеченият канадски остров бил населен за първи път от 30 семейства в годините между 1720 и 1773 г. Изследователите вярват, че генетичните промени се появили с цел да предоставят повече време за създаването на деца с цел увеличаването на малката в началото популация.

Макар че учените не изследвали кои гени може да са се променили през годините, те предполагат, че възможните причини са свързани с промяната на възрастта, в която жените влизат в пубертета и наследствените персонални черти, които ги карат да създават семейства по-рано. Тези промени били отговорът на естествения подбор и на нуждата от по-голям брой деца с цел генетичното разнообразие на популацията и нейното оцеляване.

Това не е първото проучване, което показва, че човешката еволюция продължава. Скорошни изследвания върху жителите на Тибет показват еволюционни промени с цел адаптиране към по-ниските количества кислород на висока надморска височина. Тези промени са се случили за последните няколкостотин поколения, което е един кратък отрязьк от времето в геологичен и еволюционен смисъл.

Трети изследвания показват, че едва през последните 5 000 години хората са развили способността да усвояват лактозата в млякото в зряла възраст. Тази нова способност им позволила да използват за храна млякото на одомашените животни и така да се заселят в области, където другите видове храна са в недостатъчни количества за оцеляването им.

Макар че мнозина учени гравитират около идеята, че промените в съвременните човешки популации се дължат основно на влиянието на социалната или околната среда, проучването на Университета в Квебек показва, че генетичните промени също не бива да бъдат подценявани като фактор.