Търсим корените си с помощта на ДНК методи 16.11 | 11:49

Български учени работят по първия ДНК проект в областта на генетичната генеалогия в страната. Това съобщи пред БТА доц. д-р Антоанета Запрянова – историк и председател на Българската генеалогична федерация.

Целта на генетичните изследвания е да докажат съществуването на подгрупа на прабългарите към кавказката хаплогрупа, обяснява Запрянова.

Чувството за родова и национална идентичност на българина се събужда и той все повече се обръща към корените си и към съхраняване на родовата памет, допълва тя.

Явлението бележи възход след 1993 г., когато е започнало обнародване на изследванията на наши генеалози. Според специалистите в периода на развития социализъм родознанието е било обявено за буржоазна наука. По силата на исторически превратности у нас много писмени извори не са запазени, каза Запрянова.

Според нея за 90 процента от предците ни до 1890 г. липсват писмени сведения. Като източници експертите са ползвали надгробни паметници, стари ракли, семейни библии и други веществени доказателства.

Според генеалозите при родените през 50-те и 60-те години на миналия век у нас се забелязва затъмнение на усещането за национална принадлежност, за разлика от други бивши социалистически държави като Полша, Унгария и Румъния, където родовата традиция не е спирана и до днес продължава да е много силна, отчитат експертите.

У нас данни за населението се събират систематично едва 1893 г. с въвеждането на т.нар. матрични книги, в които се отбелязват събития като раждане, кръщаване, венчавки и смърт.

Познаването на родовата памет има благотворен психологичен ефект, смятат специалистите. Тя дава самочувствието, че не сме сами в глобализиращият се свят. Подобно усещане възстановява душевното равновесие и увеличава възможностите за оцеляване и себереализация.