Колко струва един ученик? 04.05 | 16:50

Заедно с данните за образованието през 2014/2015 учебна година, Националния статистически институт (НСИ) публикува и данни за разходите за образование, от които се вижда реално колко струва един ученик на държавата и родителите си. За тяхното пресмятане се използва методология на Евростат, която, освен държавните разходи, изчислява и разходите на домакинствата (включително т. нар. спомагателни разходи на родителите за книги и обувки, например). За съжаление най-актуалните данни са за 2012 г., но дават добра представа за средствата, необходими за учениците и студентите.

През 2012 г. общите разходи за образование са 3,2 млрд. лв., от които 2,7 млрд. лв. са публични, а 494 млн. лв. – частни. Тоест частните разходи представляват 15,4% от разходите за образование.

С напредването на степента на образованието, нарастват както общите разходи (в графиката долу), така и делът на частните разходи – 3% за учениците в I - IV кл., 4% - за тези в V - VIII кл., 19% - за IX - XIIІ кл. и 33% - за висшистите през 2012 година.

Данните показват, че през годините частните разходи на един учащ заемат все по-голям дял – от около 15% през 2000 г. до близо 20% през 2012 година.

По интересното наблюдение е, че въпреки сериозния ръст на средствата за образование, качеството, ако съдим от представянето на българските ученици в международно признатата класация PISA на ОИСР, не се повишава. За периода 2000-2013 г. разходите за образование се увеличават с 144%, а тези на ученик – с 187%.

В реално изражение (коригирайки стойностите с инфлацията) разходите на ученик нарастват с около 50%. В същото време изследването PISA, което оценява знанията на учениците, продължава да поставя България на дъното на класацията в Европейския съюз, а за разглежданите 13 години резултатът на българските ученици се повишава с под 1% и през 2012 г. достига 440 точки (при 436 през 2000 г.), което поставя страната на 51-во място от общо 65 държави. Тоест увеличаването на разходите с 50% за периода не е довело до повишаване на качеството на образованието.

Тези данни са още едно доказателство, че наливането на пари в нереформираната система на образованието е безсмислено упражнение, от което в общия случай дори няма облагодетелствани. Въпреки някои промени през последните години системата на образованието в България все още е далеч от постигането на качествено и практически ориентирано образование и съответно – по-ефективно разходване на публичните средства.

Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика