Благодарим ти, Гришо! 05.01 | 15:07

Ах, колко било хубаво да пишеш за успехи на българския спорт по света! Кубрат Пулев, Станка Златева, Йордан Йовчев, още много други българи, сега и Григор Димитров. Ликувай, България, имаме си първия български финалист на турнир от сериите ATP. Аз се радвам, представям си само какво му е на Григор, който често беше осмиван, че не може да стигне нужното ниво, за да е сред топ тенисистите.

Но ето го там - след по-малко от 24 часа той ще се изправи срещу абсолютния титан през последните месеци Анди Мъри, който завоюва златен медал в Лондон и грабна първата си титла от Големия шлем в САЩ. И какво по-голямо признание от това, че шотландският боец сподели, че го чака "много тежък мач" с българския Роджър Федерер.

Но е време да се спрат сравненията между двамата, защото е нелепо. Нашето момче не е следващият Роджър Федерер в тениса - той е първият Григор Димитров!

Еуфорията ми може да звучи доста преувеличена за някои, но, повярвайте ми, 21-годишният тенисист заслужава всеки един суперлатив по свой адрес. Защото от първите часове на новата година е хванал ракетата и помита всичко по пътя си, като разнищи считания за бъдещ играч от топ 3 Милош Раонич.

Юрген Мелцер не знаеше къде се намира на корта срещу българина, а в най-тежкия мач до момента - този срещу Багдатис на полуфинала, Григор показа нетипични до момента за него (а и за голяма част от българите) решимост и непримиримост в най-важните моменти от срещата. И спечели. И е на финал. И съвсем скоро може да е в топ 40 на света.

До миналата година той постоянно редуваше силни и слаби изяви, но в нито един момент не стигна финала. Ето че новата 2013 му донесе мечтания двубой за първа голяма титла, а дори да не я спечели, той спечели уважението на цяла България. Или поне моето със сигурност.

В дни, когато целият свят бие по самочувствието на малка България, големият Григор Димитров се разправи с част от най-добрите тенисисти на планетата, а утре може да го направи и с най-добрия, поне що се отнася до последните 6-7 месеца. Но и да не го направи, един ден ще успее. Аз вярвам!

За да не звучи прекалено това, което пиша за Григор Димитров, нека ви дам един-единствен пример, въпреки че мога да измисля десетки - българският футбол.

Светът ни показа къде точно се намираме на футболната карта - на кучето... отзад, да кажем отзад. Босненски анонимник, който вкарал на Левски, изнудваше ЦСКА за пари, а от "червения лагер" в същото време го представяха като Месия, който ще спаси отбора и ще донесе чест, слава, титли, популярност и така нататък. Момчето предпочете да играе второстепенна роля в Динамо (Загреб), който е най-големият тъпан в Шампионска лига след Левски.

Като стана дума за "сините", там положението изглежда също доста зле. Македонски, португалски и сръбски "мегазвезди" са готови да приемат оферти от къде ли не, само да не дойдат да играят в родната действителност. И нормално - най-доброто постижение на българския клубен футбол през настоящия сезон е представянето на Лудогорец именно срещу Динамо (Загреб). Във втория предварителен кръг на Шампионска лига. Велико, нали?

Ето ви един малък, но напълно достатъчен пример в помощ на тезата ми, че Григор Димитров заслужава цялото уважение на българския народ. Защото, докато българските отбори се гордеят с място в топ 400 на света (и то само два от тях), Григор Димитров е на прага на топ 40 в световния тенис. Бие съперници, чиито футболни еквиваленти ще сдъвчат и изплюят българските грандове.

Благодарим ти, Гришо! Благодарим ти, че българският спорт е жив благодарение на теб и още няколко велики българи. България може често да е изкарвана като подлога в много аспекти, но светът знае кой е Григор Димитров! А той е от България!

Благодарим ти, Гришо! И успех, както утре, така и занапред.

*Коментарът е на Иво Вецев, sporta.bg.