Време е за финал и победа над Бразилия! 20.07 | 18:36

Могат ли "лъвовете" да стигнат исторически финал

От Иво Вецев

Бразилия е най-добрият отбор в света. Това е факт, който никой не може да оспори, въпреки че напоследък "селесао" направи няколко грешни стъпки, една от които беше на Олимпиадата, изпускайки аванс от 2:0 срещу Русия, което коства и златните медали на отбора.

В също време Бразилия е отборът, който "обичаме да мразим и мразим да обичаме". Бразилците играят невероятен волейбол, който, признавам си, ме изумява всеки път, но в същото време е най-противно погазващият феърплея отбор на планетата. Факт, с който нашият отбор се е сблъсквал неведнъж.

Най-пресният пример за това е от 2010 година, когато на Световното първенство Бруно Резенде излезе с всички титуляри срещу България, а очакваното шоу се превърна с гавра с един от най-красивите спортове на планетата. Те най-демонстративно паднаха, а след мача дори не си направиха труда да отрекат. В "страната на кафето" не знаят що е феърплей, а България има златен шанс да си го върне на Бразилия за всяка загуба, за всяка гавра с любимия на всички спорт. От наше име, както и от името на всички останали, които по един или друг начин са били погазвани от високомерието, което проявяват световните №1.

Сега нека се насочим към двубоя. На хартия двубоят е лесно предвидим, тъй като Бразилия ни удари два пъти с по 3:1, а в Аржентина България не показва играта, която се очакваше. Но в това няма нищо случайно.

Родните национали показаха липса на концентрация и липса на класа по време на мачовете и с домакините, и с Италия, но фактът е, че и в двата мача бяхме по-добрият отбор. Срещу "адзурите" изпуснахме спечелен гейм, а след това не издържахме психически в следващата част. Може би с един Казийски това нямаше да стане, но за това друг път.

Класирането на Бразилия обаче беше също толкова драматично, след като кариоките отново изпуснаха Русия и поднаха с 3:2. Да, след това биха лесно 3:0 Канада, но напрежението си пролича по време на мача. Освен това България имаше един ден повече за почивка. Ето го първия плюс.

Преди да се насоча към отделните елементи, нека споделя една моя теория. Всеки отбор има слаб мач на подобен турнир. Бразилците още не са го изиграли, докато България вече има два. Имаше 24 часа повече почивка. 24 часа, в които краката на Соколов, Йосифов и компания са отпочинали, а настинките, дай Боже, вече са отшумели. Защото, да си го кажем направо, Жоро Братоев не приличаше на човек срещу Италия. Време е за най-добрия ни двубой, а когото България играе най-силния си волейбол... всъщност, може да питаме поляците, които гледат по телевизията финалите благодарение на нашата игра. Време е за "лъвския скок".

Със сигурност обаче няма да е лесно. Подобно на Италия, Бразилия има страхотни изпълнители на сервис и рядко грешат. Атаката е изключително разнообразна, благодарение най-вече на Бруно Резенде, а защитата на кариоките е пословична. Но нямама непобедими отбори.

Най-важният фактор в полуфинала се казва Георги Братоев. Той има безспорен талант, но все още му липсва постоянството, което да го прати на върха при разпределителите. Той редува слаби с много, много силни мачове и това си пролича в последните два мача от груповата фаза преди Финалите. Срещу Бразилия той бе неузнаваем, но срещу Полша беше най-добрият играч на терена - подаванията, защитата, сервисите му. Всичко се получаваше. Засега на Финалите не показал това, но ако съумее да разиграе всичките си нападатели и, най-вече, успокои ръцете си, Бразилия ще има много сериозни проблеми.

Посрещането също ще играе сериозна роля за играта на Братоев. Досега този елемент не е на ниво, особено от страна на Алексиев и Скримов. Това трябва да се промени, ако искаме нещо срещу Аржентина. И двамата се пропукват при флот, което срещу Италия бе очевидно. Може би срещу Бразилия трябва да бъде използван Ники Пенчев. Момчето показа, че сезонът в Полша му се е отразил добре и този елемент в играта му е блестящ. При най-малък признак, че някой от титулярните посрещачи се пропуква, то Пенчев трябва да влезе в игра. Да, само за посрещането, но това е шанс, който трябва да бъде използван.

За да победим Бразилия трябва и елемент на изненада, като тук мога да отбележа слабата подготовка на играта с посрещача на втора линия. Никой не очаква да атакуваме от пайп, като това трябва да бъде използвано, защото Тодор Скримов при добра топка трудно ще сбърка с невероятния си отскок и ниската блокада, която ще го посрещне. Трябва ни и силен Виктор Йосифов, който е стабилен, но все още изостава от нивото, което сам наложи от 2009 година насам. Неговата блокада и неговият сервис са ни жизнено необходими тази нощ.

Накрая ще отбележа и най-важният, за мен, елемент. Контролът върху темпото. Влезем ли в желаната от Бразилия скорост, нямаме шансове. Рецептата за победа Русия ни я предостави няколко пъти. С два различни отбора (като изключим няколко единици), "братушките" удариха кариоките. С умерено темпо и много сила в атака. Когато защитата на бразилците се пропука, тогава става и по-лесно мощни атаки, често смесени и с технични изпълнения. Два елемента, на които категорично сме способни. Регулацията в темпото е ключов фактор и Плачи със сигурност е обърнал внимание на това.

Делят ни броени часове от първия съдийски сигнал. България тръпне в очакване, въпреки че задачата изглежда много, много трудна. Ние сме аутсайдери в мача. Но... не бяхме ли аутсайдери срещу Аржентина и Италия? Не бяхме ли аутсайдери и в предварителната група срещу Полша, САЩ и Бразилия? Да, ние сме аутсайдери, но, очевидно, на никой в родния щаб не му прави впечатление. Време е за "лъвския скок".

* Коментарът е на Иво Вецев, редактор в Sporta.bg

Водещи

Най-четени