Господа, литературата учи на етика и естетика, не на политика 28.03 | 16:11

Не десетилетия. Векове ще минат преди в българското общество да започне да се оформя обективен поглед за историческите събития след 9 септември 1944 година. С историята винаги се правят заигравки. Не се учудвам от това. Питам се обаче, докога ще се правят такива и с литературата.

В България днес сме свидетели на интересно събитие, свързано не просто с литературата, а с обучението на децата ни. Факт е, че по времето на социализма в училище, в книгите, от телевизора – отвсякъде звучаха и се зубреха идеологеми. Но не знаех, че това промиване на мозъци трябва да продължава и в мирно демократично време.

Все съм си мислела, че литературата учи човека на естетика и етика. Но не знаех, че особено в училище трябва да се учи и на политика. Замислих се, след като чух, че от центъра "Хана Аренд" са решили да съставят христоматия за 12 клас, която да включва писателите, които според въпросния център, са "забранени" у нас.

Става въпрос за Георги Марков, Йосиф Петров, Петко Огойски, Димитър Инкьов, Трифон Кунев, Пенко Керемидчиев, Йордан Русков, Блага Димитрова, Мехмед Карахюсеинов, Коста Георгиев-Босяк, Атанас Райков, Радой Ралин, Герчо Джамбазов, Георги Заркин, Змей Горянин, Стефан Стамов и Яна Язова.

Спомням си как "Хана Аренд" нареди Цар Борис Трети до Хитлер на една скандална изложба в Европейския парламент. Това навярно беше по идея на г-н Васил Къдринов, който извън всякаква логика реши да залепи спасителят на българските евреи до Фюрера, обвинявайки го за депортацията на евреите от Македония и Югославия. Все пак Европейският парламент е преди всичко политически орган. Затова донякъде разбирам да се допусне в него подобна пропаганда.

Но не разбирам защо Европейският парламент е отпуснал финансиране на издаването на христоматия по литература, която ще се учи в българските училища и която включва автори, които, видите ли, били забранени. Не си спомням Блага Димитрова да е била забранявана, когато аз бях ученичка, но пък ясно си спомням как с преподавателя ни по история на българската журналистика, почитаемият проф. Филип Панайотов, сме дискутирали върху трудовете на Трифон Кунев и Георги Марков.

Но понеже в предложената от "Хана Аренд" христоматия ясно си личи тенденциозност, си задавам въпроса трябва ли литературата да бъде тенденциозна, и следва ли да има такава тенденциозност в училище. Литературата, която се изучава в училище, е редно да се подбира във основа на естетическия принцип, а не на политическия.

Няколко по-практични аргумента се отнасят до учебните програми в 12 клас. Часовете по български език и литература в тези класове достатъчно ли са и обхващат ли достатъчно добре класическата българска литература, за да се включи за изучаване и този сборник.

Интересно как ще се изучават предложените 17 автори антикомунисти предвид въвеждането на дуалната система. Идеята е меко казано екзотична. Часовете по антикомунизъм необходими ли са за влизане в университета?

Господа съставители, ако някой млад и съвестен гражданин желае да обогати общата си култура, запознавайки се с творчеството на писателите, които НЕ са забранени, той може да се насочи към всяка обществена читалня или подходяща институция. Но мястото на тенденциозния ви сборник категорично не е в училище. И може би трябва да погледнете по-назад във времето, когато Нешо Бончев съвсем правилно е отбелязал, че трябва с малко и добре подбрани знания да се развива умът на децата.

Тези 17 автори, които вие умело сте подбрали в сборника, който незнайно защо сте решили да издадете като христоматия по литература за 12 клас, не са виновни, че са намерили място в него. Художествените достойнства на творбите им не са оспорени в настоящия коментар. И ако трябва да се изучават някой ден в българското училище, те следва да се изучават като автори заради богатството и красотата на езика, с който боравят, пишейки своите произведения, а не защото са антикомунисти. Противно - би било равнозначно на налудничавото твърдение, че изучаваме Гео Милев и Никола Вапцаров само заради левите им идеи.

Господата Бойко Борисов и Росен Плевнелиев вече записаха имената си в учебниците по история и то преди още да са изтекли мандатите им. Новите политици направиха това, макар че все още няма реални обективни оценки за събития и правителства преди тях в историята на прехода, пък и по време на социалистическото управление.

Нека не постъпваме така и с литературата. С Николай Хайтов, например, може да се даде същият противоречив пример за автор, който не се изучава достатъчно. А е факт, както казва Николай Петев, че Хайтов, като никой друг, преподаваше най-важният урок, който го няма в учебниците – урокът по родолюбие.