Да забраним „Пепеляшка“! И Карлсон 08.08 | 17:28

Помните ли приказката за "Пепеляшка"? Предлагам тя да се забрани, да бъде иззета от книжарниците и никоя майка повече да не я прочете на детето си вечер. Защо – ами защото тя е дискриминационна. Изключително дискриминационна по отношение на модела за образ на жена, който създава.

Пепеляшка е красива, трудолюбива, добра и това, което постига, е женитбата с мъжа на живота си (принца). Пепеляшка не е показана като ученичка, работничка, физически здрава е, постига всичко благодарение на фантастични помощници (без индикатори те да са от друг етнос или раса), в приказката няма индикатори за толерантност към алтернативни модели на семейство (мащехата е зла) или към различна сексуална ориентация.

Да забраним Пепеляшка! Също и "Тримата братя и златната ябълка", "Котаракът в чизми", "Карлсон, който живее на покрива", "Емил от Льонеберя" и т.н. Защото и те са дискриминационни по признаци като пол, раса, етническа принадлежност, сексуална ориентация, религия.

Защо например приятелчето на Карлсон е момче? Така се дискриминират момиченцата. Или защо пък Емил да е интересния, а пък сестричката му да изгражда модел за доброто, послушното и мълчаливото момиченце?

Защото:

"Според експерти, обследвали одобрените от МОМН учебници за подготвителна и основна образователна степен на различните издателства, в повечето анализирани случаи по признак "пол" не се открива пряка дискриминация, а е налична косвената дискриминация, почиваща върху изграждането и утвърждаването на принципа на повторението на определени стереотипи, които отреждат различна роля и представителност на двата пола в социалния свят. По този начин стереотипът се трансформира в дискриминационна категория, доколкото вменява определени и нееднакви, неравнопоставени сфери на деятелност на женските и мъжките субекти, съответно момчешките и момичешките... В обследваните учебници мъжкото представяне доминира чрез широка палитра от публични роли, докато женското представяне е сведено до функциите на дома и семейството."

Това е цитат от доклада на Комисията за защита от дискриминация, направен на база анализ на учебници и учебни помагала, одобрени от МОМН, както и анкетно проучване сред 980 учители от подготвителната и основната образователна степени и 132 деца от подготвителната и основната образователни степени. Докладът се казва "Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове в подготвителното и основното образование” и може да бъде намерен на интернет страницата на Комисията.

Не поставям по никакъв начин на съмнение ценността "толерантност" - именно нея поставям като основополагаща за този цивилизационен модел, към който аз лично се причислявам и се надявам искрено държавата ми и моите сънародници да се причисляват. Не поставям под съмнение, а напротив – утвърждавам принципа за недискриминация на различния и различното. 

Но докладът на комисията искрено ме изуми с изискванията си към учебниците и учебните помагала, които се използват в училище. Изуми ме с това, че са преброени мъжките и женските образи. Изуми ме с предложението стихотворението на Бобърт Бърнс "Ако някой срещне някой в цъфналата ръж" в 6-ти клас да се използва като: "Добра отправна точка за обсъждане на различната сексуална ориентация".

Или с констатацията, че думата "цигани" от текста "Манго и рибарят" насажда омраза към този етнос и създава представата, че ромите винаги са мръсни, бедни и гладни.

Излиза, че авторският текст или трябва да не се включва в учебниците, или трябва да бъде променен, според представите за толерантност и недискриминация, които в момента (в XXI век) са законово установени. (За който е чел "1984" година на Оруел може да направи препратката.)

Какво обаче да направим с един Ботев и стихът "турчин, че бесней над бащино ми огнище". Комисията препоръчва тези и подобни стихове от Ботев да не се дават като примери за упражнения, тъй като извадени от историческия контекст ще създадат отрицателни нагласи към турското малцинство. По тази логика комисията трябва да препоръча да се пренапишат всички речници на литературните термини, където точно този стих се дава като най-добрия пример в цялата българска литература за метафора и метонимия, стих, израз на гениалността на Ботев.

Не твърдя, че учебниците и учебните помагала са написани добре. Напротив. Твърдя обаче, че подходът на преброяване колко герои/образи са от женски пол и колко от мъжки пол, колко пъти са употребени имена на професии в женски род и др. под. не само не е адекватен, но и на практика не е приложим.

Защото с този подход наистина или трябва да редактираме редица автори, на което нямаме право, или трябва да изхвърлим от учебното съдържание и препоръчителната литература почти цялото световно наследство. И "Пепеляшка", и "Котаракът в чизми", и Карлсон, Пипи, Емил... А нашите деца и без това четат все по-малко и по-малко. (И мечтаят май все по-малко...)

Този подход на комисията обаче не засяга основния дискриминационен проблем в учебниците – това че те са неразбираеми, написани сложно и на сложен език. Това не само представлява дискриминация по възраст, но и потиска психиката на учениците, вменява им чувството, че са глупави и не могат да се справят със собствени сили с учебното съдържание. Това вече е престъпно и то към всички деца.