Държавата – безкрайно стисната за осиновените деца 02.03 | 16:40

В Народното събрание вчера депутатите отхвърлиха предложение осиновителите на дете до 5-годишна възраст да имат право на платен отпуск.

С предложението за промяна в Кодекса на труда се даваше една година на родителя, за да може по-лесно и безболезнено за детето да се премине през процеса на адаптация и ресоциализация.

Сега действащото законодателство не предвижда ползването на майчинство за осиновено дете след 2-годишната му възраст. Това означава, че осиновителите трябва да дадат детето веднага на детска градина, с което се усложнява процесът на адаптация към семейната среда.

Според социалните работници и психолозите е необходим адаптационен период след осиновяването, който да се базира на непосредствено и лично общуване с осиновителите.

Това беше и аргумент на вносителите на предложението – депутатът от опозиционната БСП Захари Георгиев. Промените бяха отхвърлени с гласовете на мнозинството, както и на някой опозиционни партии.

В този текст изобщо не става въпрос за опозиция и мнозинство, нито за политически партии и политическа принадлежност. Става въпрос за родители и деца, и за държавна политика.

А политиката и политическите документи дават основание да си зададем и някои въпроси.

Всяка година около 2000 деца биват оставяни на държавата от родителите си, които или не желаят, или не могат да се грижат за тях. Това е цифрата на децата само в България.

В това отношение страната ни държи едно от първите места в Европа, като в последните години и въпреки всички усилия на социалните работници, този брой не намалява – 2 000 бебета и деца, всяка година отиват в дом.

От друга страна един от приоритетите, или поне така е според официалните документи и стратегии на Министерство на труда и социалната политика, е деинституционализацията на децата. И само преди месец се оповести и проучване на Държавната агенция за закрила на детето, свързано с информираността и мнението на българското общество за този процес. Оказа се, че над 60% от българите не знаят термина "деинституционализация" (но и за какво им е точно тази сложна за произнасяне дума - това не стана ясно - б.а).

И да тръгнем от тук – деинституционализацията е процесът, който държавата ще се опита да извърши, за да изведе децата от домовете и да ги въведе отново в обществото. За тази цел се пишат програми, стратегии, правят се разчети и се тръби наляво и надясно и по всеки повод колко къщички от семеен тип са построени или колко програми за изграждане на Защитени жилища са спечелени. В това няма нищо лошо, напротив похвално е, защото този тип домове са поне малко по-човешки, по-уютни и и не са запокитени в дън гори тилилейски. Но и тези защитени жилища и къщички все пак остават институции. Там няма майка, баща... това е достатъчно.

В момента децата в домове без родителски грижи са около 7 000 деца. Най-вероятно още 2000 ще бъдат оставени и през тази, 2012 година. Колко от тях обаче ще бъдат изведени? 

От Агенцията за социално подпомагане ни дадоха справка за броя на националните осиновявания през последните три години. Цифрите са окуражителни, тъй като от средно 500 осиновявания за периода 2004 – 2007 година, през 2009 година дом са намерили 746 деца. През 2010 година те са били 950, а пред 2011 – 952. Броят расте и почти доближава 50% на изоставените.

Какво би станало обаче с държавния бюджет, ако Народното събрание бе гласувало предложеното майчинство от 1 година за осиновители. Закръгляваме и леко завишаваме сметките.

Приемаме, че всички 950 осиновени деца през 2012 година са на възраст над 2 години и всички осиновители ще ползват отпуск. Приемаме и че всички осиновители са се осигурявали на средна работна заплата от 700 лв. (693 лв. са последните данни НСИ за миналата година - б.а.), въпреки че със сигурност ще има и такива, които са получавали по-ниска заплата. За едногодишния платен отпуск на тези осиновители държавата ще трябва да плати 9,975 млн. лв., заедно с осигуровки, данъци и т.н.

За съпоставка може да се даде приблизителната сума за издръжката на дете в социален дом. Пак по разчети на агенцията тя е около 500 лв. месечно за храна, облекло и лични разходи, отделно се плащат останалите консумативи по институциите, което означава, че разходите ще бъдат относително еднакви. Повече средства се предвиждат за издръжката на дете в защитено жилище и в къщичките от семеен тип.

От години се знае и се говори, че осиновяването е много труден и бавен процес. Хора чакат с години, а искат и продължават да искат дете.

И тук си зададох следния въпрос – защо депутатите отхвърлиха предложението за майчинството на осиновители при положение, че гласуваха стратегията за деинституционализация на децата? И защо искат да ни научат на думата "деинституционализация", при положение, че има списъци на желаещите да станат осиновители?

Един от аргументите против предложението за платения отпуск беше, че така се дават преференции на осиновителите и едновременно с това се ощетяват станалите родители по естествен път. И тъй като споменахме името на вносителя на предложението, ще кажем и името на този политик, който се противопостави – бившият премиер и депутат от опозицията Иван Костов.

Убедена съм обаче, че ако Народното събрание беше приело промяната в Кодекса на труда държавният бюджет нямаше да бъде сериозно ощетен.

Също така съм убедена, че нямаше да има нито една жалба от страна на майка, родила собствено дете за това, че се чувства дискриминирана от преференциите за осиновителите. Както няма и жалби, че двойките с репродуктивни проблеми за процедурите ин-витро ползват допълнителни дни отпуск.

"Няма да подкрепя този закон, защото виждам безкрайна щедрост на една бедна държава." Това също беше част от изказването на Иван Костов от парламентарната трибуна.

800 лв. не са безкрайна щедрост, това не са дори и джобни пари. В този случай обаче те са инвестиция – в децата и в семействата, които искат да отглеждат деца тук, в България. А тези семейства стават все по-малко.

И ако тези пари останат в мисленето на управляващите България "безкрайна щедрост на една бедна държава", то със сигурност (и както е тръгнало), скоро държавата ни ще бъде не само бедна, а безкрайно бедна.