Ето какво е останало от взривения автобус 19.07 | 18:22

Преди около 24 часа България изтръпна от новината за извършен атентат на летището в Бургас. Взривен е автобус, пълен с пътници, гласяха съобщенията. Първоначално не бяха ясни никакви подробности - нито колко са жертвите, нито колко са ранените или каква е народността им.

Нито дори колко са взривените автобуси - един, три, пет...

Постепенно парчетата информация започнаха да се събират. Кадрите от мястото не закъсняха, а всички с ужас следихме броя на ранените и на убитите. И се молехме цифрата да се спре някъде, някъде по-надолу.

Дискутираните версии бяха много - от подхвърлен пакет до задействана с дистанционно бомба. Сега официалната информация е за атентатор самоубиец и започват да се търсят данни за самоличността и мотивите му.

Тепърва ще се опитваме да съберем пъзела, да наместим парчетата, да коментираме и анализираме какво точно се е случило. А защо - може би няма да намерим лесно отговор на този въпрос. Как можем да го избегнем - за съжаление, също. Трудно ще отговорят на този въпрос дори и най-големите специалисти в тази област. Болшинството от тях признават - "Не можем да предотвратим терористичен акт".

Това не е първият терористичен акт на територията на България - като се започне от най-кървавия - в църквата "Свети Крал" в София, минем през един от най-мръсните - във вагона за майки с деца, взривен край гара Буново през 1985 година и стигнем дори до последните - подхвърлени взривни устройства пред редакцията на "Галерия" и пред офиса на "Евророма" в Сандански.

Но последните реакции успокояват - не сме привикнали на насилието и убийството на невинни хора. Не го приемаме и няма да допуснем да останем безразлични към мъката на другите. Недоумяваме какво кара хората да вършат такива неща. Сълзи изпълват очите ни, гледайки снимки и кадри от събитието.

А от МВР разпространиха снимки с останките на взривения автобус. И ги качваме - не за друго, а за да отдадем почит на жертвите, защото бомбата унищожи автобуса - остана изкривената ламарина и изгорели седалки, но никога няма да изличи спомена за хората там.

Не искаме повече никога да виждаме такава гледка и да отразяваме такова събитие!