За кого бие камбаната? 19.01 | 16:27

...

От iNews.bg

Вече много сме се объркали. Всичко ни е наопаки. В паника градирайки по спешност, кое ще ни падне първо на главата, а не как да организираме нашето общество като цялостeн единeн и стабилно замислен и правилно действащ организъм, уж все декларираме като приоритетно образованието ни, а то все остава последната дупка на кавала, с най-малко средства и най-малко внимание.

Когато заговорим за УЧИЛИЩЕТО обикновено всички разбираме само едно – средство и грижа за обучението на нашите деца, които нищо не знаят все още за света. Все някой трябва някак си да ги научи за тези "елементарни” неща. Може би точно за това, всички се съгласяваме без замисляне и без уговорки, че образованието е важно, Важно е, но може би не толкова важно колкото борбата с престъпността, с демографските ни проблеми, бежанците, проблемите ни с ромската общност, с масовото изселване от България на най-добрите ни специалисти, с масовата бедност и недооценяване на можещите хора. На пръв поглед логично. Училището си е училище, а други са реалните важни неотложни проблеми на обществото. Дали обаче това е точно така?

А какво би станало, ако обърнем въпроса обратно:

Кой от тежките проблеми, с които се сблъсква съвременното ни общество, ако го разгледаме в дълбочина не опира до проблемите на образованието, умението за взимане на новаторски логични решения при нови нестандартни условия. Май няма такъв. Излиза, че образованието може би съвсем не е толкова пренебрежима безгласна буква, колкото на пръв поглед ни се струва. И ако се замислим, може ли един неук, а камо ли неграмотен човек да организира качествено живота си? А да се организира правилно живота на едно общество?

Да, но ние не сме неграмотни. Нас не ни управляват неграмотни хора. Някои от тях са с 3-4 дипломи за висше образование. Защо тогава у нас нещата все не вървят? Нали сме вече и в ЕС Никой не ни кара зорлем да вършим глупости. Нещата у нас би трябвало да вървят по много по-добър обмислен начин?

Как вървят нещата с образованието у нас? Според МОН те вървят не най-добре, но все пак приемливо добре. Според международните класации и обследвания на PISA, обаче нас ни класират на последно место в Европа и това класиране върви от 2000г. насам.

В началото на 2006 г. във в. "Монитор" г-н Михаил Мирчев пише с тревога своята прогностична статия "Всеки пети нашенец НЕГРАМОТЕН до 2025г.” В нея той ни обяснява и какво точно означава това:

"Сегашната тенденция към "възраждане" на огромен слой неграмотно население обръща България от пътя й към развитие, обратно по пътя към примитивизъм и средновековие.”…..

"Образоваността и неграмотността е основна линия на социалното разделение в обществото. Особено в днешното "информационно, компютъризирано" общество. Неграмотността днес просто вади съответните хора и общности извън нормалното общество, извън нормата за гражданство. Затова борбата срещу масовата неграмотност вече е борба за връщане на тези хора в обществото, за връщането им от антисоциалност към интеграция…. "

"Отпадането от училищната система и затъването в неграмотност е начинът, по който малцинствата поемат по пътя на изолацията и самоизолация, по пътя на социалното си дезинтегране. Когато това се превърне и в политическа спекулация, тогава острият социален проблем не само се етнизира, но се и политизира конфликтно. А това е път към дестабилизация на държавата.. . . . "

Михаил Мирчев, януари 2006 г.

Прогнозата му обаче само 7 години по късно се оказа твърде оптимистична.

"България е първа по неграмотност в ЕС, според ЕК 41% от учениците ни не са напълно грамотни. Това показва класация на безумията в образователната и научната сфера, създадена след проучване на екип от Центъра за демографска политика (ЦДП), с ръководител проф. Петър Иванов. . . .”

"Неграмотните български граждани, по данни на ЦДП, вече са между 50-60%. По официални данни 41% от лицата до 16 години са неграмотни (за сравнение, във Финландия този процент е 8,1%). Социалното министерство посочва, че близо 70% от хората без работа у нас са напълно неграмотни. . . . "

"Цели 38% от българчетата не завършват започнатото си образование, много въобще не са учили. Близо една трета от учениците, задължени по закон да се образоват, не ходят на училище.. . ."

iNews, Кремена Бедерева, Февруари,2013

Нима за 14 години (от 2000 до 2014 г.) ние нищо не правим за да подобрим образованието си. Нали имаме министерство по тази част. Нали сме умни и образовани? Да си последен по образование в даден момент е лошо. Но да си последен в продължение на 14 години, това вече е повече от лошо. То е показателно. На първо место това означава, че практически нищо не правиш, за да го подобриш. На второ место е, че не знаеш какво да правиш за да го подобриш. На трето место излиза, че дори не оценяваш колко страшно е всичко това за нацията ни.

Цели 38% от българчетата не завършват започнатото си образование, и попълват функционално неграмотните у нас. На 40% грамотно население се налага да се грижи за 60% практически неграмотни. Това означава, че 60% от нашето население, очаква от останалото извън тази класацията грамотно население да поеме грижата за съществуването на 60% неграмотни. От своя страна Социалното министерство посочва, че близо 70% от хората без работа у нас са напълно неграмотни. А какво могат да правят напълно неграмотните в едно общество, където всичко, включително и метенето на улиците вече е технологично? Това не е ли също проблем на образованието и на обществото?

Апокалипсис!

Биели лекарите, които отиват да ги лекуват, не плащали ток, вода, данъци, строили незаконно "жилища”, където им падне, а след като водата ги отнасяла искали обезщетения от държавата, не желаели да учат, не желаели да работят, но желаели държавата да им плаща, колкото се може повече и по-големи парични обезщетения, за да не ни крадат. И така докъде, докога, и как ще я караме. "Аз не знам! - каза не един политик по телевизията. И аз не знам! Но какво да правим с политици които признават проблема, но не правят нищо за да го решат.

А в същото време в Европа има страни, където същият този проблем е безпроблемно решен. Една такава държава например е Финландия!

Как е решен този проблем там? Не знам! А Вие знаете ли? А защо не се заинтересуваме????

Знам обаче, че в същата тази Финландия има не по-малки проблемни малцинства от цигани, лапландци, шведи, руснаци, араби със забрадки, японци и много други. За десерт има дори и български цигани, които обаче там са неузнаваеми. Ако никой там не ви подскаже, че това са български цигани, никога не бихте ги познали. Няма по какво. Ходят редовно на училище, чисто и спретнато са облечени. Учат се не по-зле от другите ученици. Възпитани, ученолюбиви, любознателни. Възможно ли е? Да!

И как се получава всичко това?

Отговорът е прост, за всеки който се интересува от тези проблеми. Той не е тайна. Това е финландската образователна система, един световен феномен за нов подход в образованието. Във Финландия образователната система се приема не като статукво, а като един непрекъснат процес на проучване в развитие и усъвършенстване, единна, задължителна и безплатна, деликатно, но безкомпромисно контролирана и прилагана система и до най-ниското ниво – отделният ученик.

Там един ученик да отсъства един ден от учебни занятия – това е събитие за училището. Веднага ще ви се обадят загрижено от училището, за да ви питат какво става с ученика. Нуждаете ли се от безплатна медицинска помощ. А от какво друго се нуждаете?

Големият проблем се появява, ако Вие сте спрели детето си от училище без видими проблеми. Тогава при Вас се появява преговарящ, който Ви обяснява какво ще Ви коства всичко това. А то ще Ви коства действително много. То ще Ви коства спиране на всякакви помощи за цялото семейство, независимо колко членове сте. Това означава, че Вие доброволно се отказвате от цялата система на социална организация на обществото във Финландия, в това число и социалното подпомагане. Възможно ли е това – възможно е, щом вие сте съгласни! Но от тук нататък ще Ви се наложи да се оправяте сами. А резултатът?

Резултатът е 1% отпадащи от задължителното обществено основно образование от 1-ви до 9-ти клас във Финландия. У нас обаче той е 38% от българчетата не завършват започнатото си образование според Центъра за демографска политика (ЦДП) за 2013г., въпреки че по закон също са длъжни да посещават училище. Тези отпадащи, фактически влизат в 58% функционално неграмотни в България. Кой плаща за неграмотността им и проблемите, предизвикани от това за тях и за обществото? Кой плаща социални помощи, за медицинско обслужване, за създаване на ненужните работни места за неграмотни. Плащаме го ние, останалите 42% грамотни. И ще го плащаме докато някой не се сети, че това е безумие.

Да, но финландците плащат изцяло средното образование на всички деца. Това е много повече от това, което българите плащат в момента за средното образование в училището. Да, ама дали е точно така?

Когато финландците заговорят за своето образование на първо место подчертават, че ПЪРВАТА цел на финландското образованието е да служи като изравняващ инструмент в социалните разлики в обществото. (Pasi Sahlberg - Finnish Lessons. What Can the World Learn from Educational Change in Finland). Всички знаем, че социалните проблеми и у нас са много големи. Ние обаче свързваме образованието обикновено с това, че ниският социален статус пречи на образованието и увеличава неграмотността, а не обратното, че задължителното образование може бавно но сигурно да помогне значително за изравняване на социалния статус на населението и решаване на редица други тежки социални проблеми на обществото. Ние сме готови да дадем значителни средства, за да тушираме проблемите, създавани от лошото образование, вместо да ги дадем за подобряване на образованието, за да тушираме лошите последствия.

Дали неплащането на цялото образование на всички деца не означава плащането на много повече, за много повече неща, които можем и да си спестим. Например дали не плащаме много повече за предпазване от кражбите и битовата престъпност. Не отиват ли пак наши пари за разрастване на апарата на полицията, без никаква перспектива да се спасим всички от неизбежните кражби, вандализъм, безнаказаност, отчаяние, побой и издевателства над децата в училище, над учителите, над възрастните хора по селата, над самите нас на улицата по всяко време, над лекарите от бърза помощ, над безобразията и катастрофите по пътищата, над всичко което ни заобикаля. По същество плащането на социални помощи на хора, които не желаят нито да учат, нито да работят, не е решение. Напротив, това е пълно деморализиране и объркване на обществото. Давайте ни повече пари, за да не правим по-големи зулуми?! Това решение на проблемите ли е, или е едно бавно затъване в нещо, в което няма светлина в дъното.

Във Финландия образованието е в основата на решението на целия този кръг от проблеми на обществото. Приложението, практиката и резултатите показват че това е правилният работещ подход. Разбира се, прилагането на това у нас това няма да бъде нито лесно разбрано, нито бързо и то в момент на икономическа криза. Ще се намерят и колкото искате политиканстващи критикари. Но колкото и да е трудно, практически доказано е, че точно това е пътят. Оттам трябва да започне разплитането на кълбото от проблеми и просветването на хоризонта.

Има ли стремеж у нас към създаване на нещо по-добро в областта на образованието? Да има! Но въпросът е дали този стремеж и усилия са насочени във вярната и практична посока.

Имаме дългогодишно премислян проект за нов Закон за предучилищно и училищно образование с редица много добри идеи в него. Принципите в системата на образованието, формулирани в чл.3 са:

Образованието е национален приоритет и се гарантира чрез прилагането на следните принципи:

1. Ориентираност към интереса и към мотивацията на детето и на ученика, към възрастовите и социалните промени в живота му;

2. Равен достъп и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик;

3. Равнопоставеност и недопускане на дискриминация;

4. Съхраняване на етнокултурното многообразие;

5. Иновативност в педагогическите практики;

6. Качество на образованието;

7.Автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация;

8. Системност, аналитичност, прозрачност и предвидимост на образователните политики;

9.Диалогичност и ангажираност на държавата, общините, неправителствените организации, бизнеса, гражданите и другите заинтересовани страни.

Всичко това са прекрасни и много точно формулирани идеи, под които всеки би се подписал. Въпросът обаче е как всичко това може да се осъществи на практика. У нас всичко става лесно на хартия, а след това пропада като невъзможност за реализация. У нас за всичко е виновен крайният изпълнител, учителят, който работи с децата, а не този, който е написал един принципно неизпълним, но привидно "пленяващо добре” изглеждащ за нашите цели и намерения проект. Това не трябва ли да се промени на обратния принцип? Практически постигнатите резултати не са ли най-същественото доказателство за правилна теория и правилна посока на развитие?

Ето и други характерни примери:

"Формите на обучение” (Чл. 104-112). са: дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелната, дистанционна и комбинирана.”. Не са ли твърде много? Обучението ли обслужва необразованите, или необразованите обслужват обучението? "Моля Ви, елате да Ви обучаваме, както и да е??? Само и само, за да изглежда, че правим нещо по въпроса, само за да ни плащат???”.

"Санкции на учениците.” (чл.198-206). Ако следваме опита на Финландия, основните крайни санкции трябва да бъдат насочени не спрямо децата, а спрямо родителите – лишаване от субсидии, лишаване от периодични социални помощи и пр. Това насочва отрицателната реакция на децата към най-безболезнено преодолимата преграда - семейството, а не към училището, където тя може да създаде трайни отрицателни реакции, подкрепени и от семейството, пречещи на образователния процес като цяло за цял живот. Единичните наказателни несъбираеми глоби, предвидени по чл.346 от 50 до 100 лв., не могат да имат никакъв стимулиращ ефект за посещаването на училището, след като децата само от просия носят на родителите си по 300 -400 лв. на ден

Имаме и проект за нова Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014 – 2020). Написана е очевидно от културни и научно образовани хора. Започва както трябва с анализ на съществуващото положение, базиран главно на проучванията на PISA и други международни изследвания, които просто няма как да ни бъдат спестени. Спестен е обаче убийственият характер на класациите, които ни поставят 14 години на последно место в ЕС. Но и това дори не е най-същественото.

Най-същественото в нея обаче би трябвало да са мерките за ПРАКТИЧЕСКО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВИЗИЯТА за осъществяване на целите, на водещите принципи при изпълнението на стратегията, за осъществяване стратегически и оперативни цели в тази област; за осъществяването на Политики за насърчаване на грамотността. Много се безпокоя обаче, че отново точно тук липсват много съществени неща.

Например, тук на първо место отново бих желал да прочета за мерките против отпадането на ученици от задължителното основно образование – възлов момент за стремителната деградация на обществото ни. Предлагат ни се общи пожелания за индивидуализация и диференциацията в обучението, както и всеизвестните принципи, за повишаване на квалификацията на учители, общите задължителни пожелания за интегриране на информационните технологии в образователния процес. Ами ако не дойдат учениците, кого ще образоваме?

Срещаме обаче и някои странни принципи като: Създаване на семейните навици в общуването с книгите; Приобщаване на семейството към задачите на училищното обучение; Комуникативният подход в обучението; Училището трябва да пренасочи вниманието на родителите към . . . Като цяло едни добри, но малко екзотични пожелателни намерения.

Кажете ни, как всичко това може практически да се приложи при нашите условия днес и сега, и да има успех в циганската махала с циганската общност, такава каквато е тя сега? Или най-малкото: Откъде и как да се започне с подобряване на положението там? Във Финландия точно правилното човешко решението на този проблем стои в основата на успеха на образователната им система.

От друга страна, когато говорим за стратегии за обучение, най-добрата стратегия не е ли ненамеса в инициативата на отделните учителски колективи, която оставя инициирането на всякакви новости в обучението в ръцете, творчеството и инициативата на самите учителски колективи, при външно оценяване на постигнатото от учениците и учителите, съгласно държавните изисквания? Така ще има и ясна отговорност при обучението. Ако вие карате лека кола, но чакате непрекъснато моите "мъдри” заповеди "завий наляво, завий надясно”, ясно е докъде ще стигнем – до канавката!

В тази Национална стратегия не виждаме също къде и как е приложен опитът на най-добрите и доказано най-успешни учители у нас, които създават медалистите по международните ученически конкурси? Това е повече от смущаващо, ако седнем да го разнищваме като подход.

Мнозина са гледали лекциите на Steve Kelly и Sir Ken Robinson. Чели са книгите и даже са слушали на живо беседи на Якоб Хехт. И какво от това? Могат ли да приложат нещо от тях у нас ??? А защо не могат?

Увеличаване на парите за образованието ни трябва задължително, но ни трябва и мисъл, знание и умението как да ги харчим, за да се справим с парадокса, че проблемите на образованието ни пречат да се справим с проблемите на образованието, че неграмотността ни пречи да се справим с неграмотността. Ще правим всеобщо задължително гласуване??? Защо и за какво?

И още два много важни въпроса в конспектен вид.

Първият, за всички вече е повече от известно, че обучението не е запаметяване на факти, цифри и данни, а е умението да ги използваш, за да решиш нов не стандартен проблем, с който не си се срещал до този момент. Всичко това се знае и у нас. Знаят се и се вписват вече като задължителни "заклинания” във всички наши правителствено обучителни документи. Не е ясно само как те се прилагат на практика, и още по-важно, защо те не се отразяват на подобряването на получаваните резултати.

Вторият, защо новите финландски училища се строят на коренно различни принципи от "старите-нови” училищни сгради у нас базирани на подновените на "стари принципи” училища у нас модел 1932 г.? Това не се ли прави, за да бъдат съобразени новите училища, с най-новите научни, психологични, педагогически и ментални изследвания в света, с цел подобряване на тяхната работа? А ние къде сме? За нас училище представлява само едно: коридор със стаи.

Уважаеми политици, този път топката за реформи стои много сериозно във Вашите ръце, но вече като бомба със закъснител. Няма да ни се размине. Но този път май възелът на разплитане на проблемите ни трябва от всички да се осъзнае, че трябва да започне от образованието. Образованието съвсем не е безобидна играчка в ръцете на нашите деца. То е бъдещето ни. То е бомба със закъснител. Защото става въпрос не само за образование, но и за много основни проблеми на обществото, които ние обикновено не свързваме с образованието и които с години не можем да решим. Ако след всичко казано не се смени и обнови приоритетно цялостно политиката на образованието, и то не по идеи на административната администрация, а по идеи на доказано можещите и правещите го по света и у нас, и не се отпуши тапата на тоталитарния тип администриране, това от шанс може да се обърне в катастрофа.

Специалистите повече от красноречиво ни предупреждават, че достигаме прага на невъзвратимото. Часовникът тик-така. Много се надяваме, че това може и да не се случи, но следвайки пътя на безотговорната инерция, може и да ни се случи. Разчитаме на Вас, дами и господа политици.

И накрая някои налагащи се елементарни изводи:

Погледнете на образованието ни като мястото, откъдето да започнем разплитането на основните социални проблеми у нас.
Копирайте най-доброто постижение в света от най-близката до нас страна, която има световно признати постижения, и организация на образованието, близка до нашата.
Разберете и спазвайте принципите, на които те са създадени.
Създайте перманентно действаща освободена от задръжки, самоусъвършенстваща се система на най-добрите училищни постижения и практики.
Помнете, че образованието не е само образование, а мощно средство за изравняване на социалното неравенство и общ социален просперитет на нацията.
Към образованието ни все още спада и Висшето ни образование. Нека да спрем да създаваме работни места за неможещи професори, да раздаваме дипломи за неможещи "специалисти” и след това да се чудим защо нещата у нас не вървят.