Защо не поканим Барозу и на ледена пързалка 09.01 | 17:03

Снегът е достатъчно, за да направи преминаването през центъра на София опасно сложно

От няколко дни в София има сняг. Нормално, нали?

Все пак датата е 9 януари, зима е, а страната ни е с умереноконтинентален климат, това го пише и във всички учебници от прогимназията.

Да, зима е – студено е, вали сняг, температурите са минусови, улиците и тротоарите са непочистени и заледени. И последното е нормално, нали?

Ние някак си така сме си свикнали вече – пешеходците вървят бавно, внимателно и много често по улицата, не само защото е повече почистена, но и защото така могат да се избегнат особено опасните и хлъзгави места пред някои магазини и офиси, и много често банки.

Е, сега е зима и има сняг. Не много сняг, но достатъчно, за да направи преминаването през центъра на София опасно сложно.

И завършило с не много благополучен финал за тези около 400 души, преминали през "Пирогов" за два дни. И ежедневните сводки от травматологията на болницата стават задължителни по този време на годината. Както снегът.

Изключително опасно обаче се оказва преминаването през гордостта както на настоящия кмет на столицата, така и на бившия кмет – комплексът около метростанция "Сердика", който само преди няколко месеца, в края на август, беше тържествено открит в присъствието на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

В последните два-три дни като преминавам от там – на пръсти почти, със страх, държейки се за перилата като старица, си мисля за избора и решението да се сложи от най-хлъзгавия материал при дъжд и сняг по стълбите и в подлеза. Всъщност, сигурно има още по-хлъзгав и по-неподходящ, не зная.

Но факт е, че пред очите ми за 10 минути паднаха трима души. И четвърти – в устрема си да помогне на третия.

И след като жълтите павета в центъра на София също са достатъчно хлъзгави и проблемни за пешеходците, не разбирам защо този последен ремонт не е бил издържан малко по-практично. И по-предвидливо – ясно, че откриването му беше през август и на лятното слънце Барозу е гледал и видял преди всичко естетиката и съчетанието на цветовете.

Другото, което си мисля (вече успешно преминала и качила се в метрото) – може би е имало и идея да се покани Барозу на една ледена пързалка.