И държавата черпи с "висящо кафе" 28.03 | 16:06

"Висящо кафе". "Висяща супа", сандвич, хляб...

Кампанията по увисване на всякакви неща набира сила от няколко дни, призовавайки да се дари кафе, супа, хляб и какво ли не, на нуждаещи се. Те сами ще дойдат и ще си ги вземат. Само трябва да се огледат за съответните стикери, залепени по прозорците и вратите.

Принципно социалните мрежи са отзивчиви на кампании всякакви. За благотворителност също, с което доказват ежедневно своята ефективност. Инициативата беше поднесена и по най-подкупващия душата възможен начин – чрез добре написано есе, съдържащо добрия пример, известни имена и безброй фотографии, от които сякаш лъха изкушаващ аромат.

До този момент страницата във Facebook е събрала над 24 000 харесвания. На нея се обявяват заведения, които се присъединяват към инициативата, изказва се надеждата, че всъщност тези, за които е предназначено "висящото кафе", ще се информират взаимно, тъй като самите те едва ли разполагат с достъп до интернет.

Главоломно и през глава инициативата по увисване набира скорост и разнообразие. Какво още не е предложено да висне? Може би само апартаменти, къщи, автомобили?

Да дадеш на другия, когато имаш, е етична норма, дълбоко залегнала в християнското мислене от Евангелията – "Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си".

Не отричам по никакъв начин - инициативата е благородна по своята същност. Може би едно кафе ще стопли наистина някой нуждаещ се днес, макар че стои и въпросът дали това е най-нужното на един гладен или бездомен.

Днес обаче и държавата увисна. Служебното правителство гласува едни близо 41 милиона лева, които да пренасочи към програми за заетост и помощи за домакинствата, на семействата с деца с увреждания и на хората, получаващи еднократна енергийна помощ.

И в този акт няма нищо лошо, принципно. Лошото е, че парите са крайно недостатъчни, тъй като по предварителни разчети на експерти, за да могат да се осигурят средства за всички тези групи, ще трябва да се заделят 400-500 млн. лева.

Лошото е, че тези пари ще се дадат еднократно, а следващия месец или година няма да ги има. Както и че никой няма да може да обясни защо един е получил допълнителна помощ, а друг не.

Лошото е, че тези пари се отделят едва след натиска на улицата и на протести на гневни и отчаяни хора.

Лошото е, че тези пари ще отидат по сметките на програми за заетост, покрай които има твърде много неясноти и подозрения за тяхната неефективност.

И в това отношение кампанията "висящо кафе" и решението на правителството са от един тип: човек плаща едно кафе или един сандвич, но не вижда този, който е нахранил или стоплил. Не разговаря с него, не разбира нуждата му, не усеща болката му.

Служебното правителство реално може да направи само това в този момент и по този проблем. То затова е служебно – с бързи действия да преведе държавата до изборите, до следващия парламент и правителство. И към служебното правителство не може да имаме някакви дългосрочни претенции.

Дали обаче не трябва да ги имаме за следващото. И въпросът не е ли какво правим, след като изпием едно кафе сутрин?