Какво ни донесе Европейският съюз за 6 години членство? 02.02 | 12:50

ЕС няма да ни направи нито повече, нито по-малко европейци

От Петя Бързилска

Точно преди месец - на 1 януари 2013 г., се навършиха шест години от официалното присъединяване на страната ни към Европейския съюз (ЕС) – тази заветна мечта на поколения български управляващи.

През бурния, мизерен за някои и охолен за други, преход идеята за влизане в ЕС сякаш не излизаше толкова много на преден план сред обществеността. Според мен ние по-скоро останахме апатични към евентуалното ни приравняване с богатите западни държави.

Дали е свършил преходът или болезнено продължава, може да се спори – все пак преход от какво и към какво. Въпросът е, че вече сме в Европейския съюз. Имаме своите права и задължения, трябва да спазваме разпоредби и да искаме дивиденти. Според мен обаче е показателен фактът, че все още питаме дали сме станали европейци.

Какво се промени у нас през това време?

Свободата на придвижване

Европейският съюз наистина ни донесе свобода на придвижване. Това е и един от приоритетите на самата Общност – свобода на движение на стоки, услуги и хора. За стоките и услугите, на фона на кризата в момента, няма да говоря колко е печелившо да си в ЕС. Искам да обърна внимание на движението на хора.

Сега само с лична карта може да се премине границата на всяка една държава от Европейския съюз. Обаче точно поради тази причина Холандия например изобщо не е привърженик на идеята България да стане част от Шенгенското пространство. Представете си, хиляди българи и румънци (все пак и към съседите ни има същото отношение) да нахлуят в "добрите-стари" европейски държави, които и без това са разтърсени от кризата.

Проблемът тук е, че ако бяхме Франция, а не България, нямаше да има нужда да сме в ЕС, за да ходим, където си искаме. Ясно е, че от икономическа гледна точка нашата действителност не е адекватна на тази в Централна Европа. И това всички го знаят. Ясно е, че "Европата" със своите по-добри икономически условия ще привлече "наплива" от бедняци от Изтока.

Ние, българите, включително и аз, се радвахме, че с лична карта можем да отидем в заветната Европа. Това обаче може да се постигне и посредством междудържавни споразумения, не е нужно да сме в ЕС. Все пак за България е необходимо, а така със сигурност остава чувството, че сме "втора ръка" европейци.

Европейската дългова криза

Определено когато се говори за Европа през последните шест години, не може да не се споменат европейската дългова криза, проблемите с дълга на Гърция и свитото потребление в Европа. Както на целия свят, така и на нас кризата не ни се отрази добре. Значително намаляха делът на преките чуждестранни инвестиции у нас и износът ни към ЕС.

Същевременно проблемите на Гърция се оказаха от известна полза за България, тъй като хиляди фирми от южната ни съседка започнаха да прехвърлят дейността си у нас заради по-ниските данъци и разходи за заплати и осигуровки. От друга страна на фона на задлъжнялата и проблемна Гърция, нас започнаха да ни хвалят за финансовата стабилност и това, че въпреки че България е бедна, то тя поне не прави проблеми. Както би казал, един конкретен управляващ - "Голяма похвала, нека се радваме".

От политическа и социална гледна точка кризата не се отрази никак добре на интеграцията в Съюза. Има твърде голямо разделение между държавите-членки по този въпрос - някои стоят твърдо зад ЕС, други искат да са самостоятелни. След като излизането на Гърция от еврозоната не стои на дневен ред, сега на преден план се появява напускането на Великобританния.

Ситуацията с Лондон е сложна, а Дейвид Камерън с желанието си да победи на изборите през 2015 г. се опитва да спечели избирателите на своя страна, заставайки срещу Европейския съюз - явен виновник за сегашната ситуация и трудно икономическо положение на Великобритания. Антиевропейски настроения има и в други държави-членки, където прецениха, че твърде голямата интеграция в ЕС е довела до сегашната ситуация и е навредила на всички.

От тази гледна точка обаче България, както през 2007 г., така и сега твърдо застава зад Европейския съюз и интеграцията в него. Все пак ние винаги сме обичали да не се "оправяме" сами. Интеграцията, що се отнася до общо законодателство за страните членки, се случва, а в последните няколко години, и вследствие на кризата, доста по-силно. Разбира се, за България това има както положителни, така и отрицателни страни.

Взаимоотношения с ЕС

Откакто ГЕРБ взеха властта през 2009 г. – или на "кота нула" според премиера - времето, преди което е нямало ни държава, ни нищо, взаимоотношенията ни с Брюксел се подобряват. Вярно е, че Европа ни хвали, че сме фискално стабилни, но също е вярно, че Европа знае, че сме много бедни, много корумпирани и с плачевна съдебна система.

Европа обаче има своите проблеми и нашата малка и бедна, но стабилна икономика, всъщност много не я засяга. Според мен ЕС ще продължи да ни хвали за стабилността и ще продължи да праща строги порицания за корумпираността - нито повече, нито по-малко.

От съвсем друга страна е хубаво, че българските депутати в Европейския парламент (ЕП) успяват да защитят интересите на страната. Добро впечатление ми направи твърдата позиция на представителите ни в ЕП по отношение на въпроса за членството на Македония в ЕС и обявяването против тяхната антибългарска политика. Тук не говоря за самото членство на Македония, а за факта, че все пак поне изразяваме някаква твърда позиция.

Чувстваме ли се повече европейци?

2013 г. е европейската година на гражданството. Откровено се питам дали всъщност имаме гражданско общество у нас. Що се отнася до европейско самосъзнание, нещата са малко по-розови. Според мен повечето млади хора се чувстват европейци, но европейци с малки доходи и с постоянното напомняне, че България е най-бедната държава в ЕС. По-възрастните със сигурност не усещат Европа като присъствие, особено в последните няколко години. Намалелите доходи и увеличаващата се безработица никак не помагат за това.

Същевременно самото задаване на въпроса дали се чувстваме повече европейци е глупаво, защото ние сме европейци и Европейският съюз няма да ни направи нито повече, нито по-малко такива. Интересно е, че "европейци" звучи по-добре от "българи", защото обещава по-високи доходи, повече права и свободи. В тази връзка, когато станем по-богати със сигурност ще се чувстваме по-европейци - самочувствието идва с парите.

Европейската идея

Принципно съм привърженик на европейската идея. Смятам, че Европейският съюз трябва да съществува, особено като се има предвид разделението на света на три сили – Европа, САЩ и Азия. Разделена Европа ще бъде твърде слаба. Показателно, че в последните няколко години в почти всички индустрии – авиация, добивна промишленост, машиностроене и електротехника, компаниите се обединяват, сключват търговски споразумения и си разменяват дялов капитал.

Тук идеята за "too big to fail” ("твърде голям, за да падне") излиза на преден план. Тази тенденция към създаване на "мастодонти", които да издържат на кризата, трябва да е показателна за ЕС.

Разбира се, има грешки при създаването на самия Съюз и това е видно от сегашната дългова криза. При "строежа" на ЕС сякаш се избърза с валутния съюз и се претупаха други неща. Има много опоненти на идеята за институционалното обединение на Европа, сред които най-голям е Великобритания. Все пак Обединеното кралство е бивша империя и няма толкова лесно да се съгласи да играе под шапката на европейците. От друга страна кой би искал да изгуби правата си на суверенна държава и да ги предаде на сложната европейска бюрокрация.

В това отношение е необходимо Съюзът да се промени, ако иска да стане Европейска федерация или Европейски федерални щати, които работят. 

България според социологическите проучвания изглежда знае за "европейската идея" и по-скоро подкрепя Европейския съюз. Българското общество принципно не вярва на управляващите си и се надява "някой по-умен и можещ" да оправи нещата.

Интересно е, че през тези няколко години, откакто сме страна членка, мнението на българите за Съюза остава положително и ние искаме, въпреки всичко, да сме си там. Дали това е продиктувано от факта, че "веднъж влезли, няма да излезем" или от страх, че ако сме сами, няма да се оправим, вече е друг въпрос.

Автор на текста е Петя Бързилска от Econ.bg.

Водещи

Най-четени