Крепостно право от 21 век 08.06 | 13:03

Крепостно право - права на владетеля на земя да разполага със свободата, труда и имуществото на принадлежащите му селяни. 

Крепостен селянин - селянин, който се намира в зависимост според крепостното право.
/Тълковен речник на БЕ/

Е, ние не сме селяни. Или поне не сме селяни в онзи смисъл, който се е влагал в Русия до края на 19 век.

Като историческа справка крепостното право, като част от феодалната система, в Русия се отменя официално чак през 1861 година с указ на цар Александър ІІ. По това време българите, макар и под турско робство, са притежавали домовете си, градили са училища и читалища, хранили са с плодовете от труда си османската империя и освободителните идеи и въжделения са набирали все повече сърца. Само година след тази 1861 г., когато руските крепостни селяни са освободени, Раковски основава Първата българска легия, в която между другото участва и Левски.

И българите никога не са били в положението на крепостните селяни, дори и в най-лютите и тежки години на турското робство.

От близо година обаче в публичното пространство се подхвърлят идеи, които създават усещането за това, че някои личности усилено четат средновековна история и черпят идеи за овладяване на държавата и кризата, в която тя се намира от 20 години.

Последният пример е идеята на здравния министър Десислава Атанасова граждани, длъжници на здравноосигурителната система, да не могат да продадат имота си или автомобила си. Докато не се издължат със здравните си вноски. Няма никакво значение дали ползваш или не ползваш здравната система, няма значение дори дали имаш досег с нея. Много българи изобщо не разчитат на направленията за специалисти и болници, а предпочитат да си плащат в частните кабинети. Много българи изобщо и не познават личния си лекар.

Предложението си "тежката артилерия" в здравното министерство подхвърли на медиите точно в стила на премиера Борисов - без да бъдат изложени мотиви, аргументи и с неясната цел да се намали броят на не плащащите.

По същия начин след земетресенията от края на май месец започна да се говори за задължителни застраховки при бедствия. Става въпрос за т.нар. катастрофичен пул, който се формира като данъците. Но поради липсата на мотиви и аргументация не стана ясно дали ще има райониране или промени в стандартите за строителство и стопанисване на сгради. Застраховането по принцип е личен избор на гражданина, който пресмята своя риск и евентуално ползи, от друга страна - застрахователното дружество също калкулира своите.

В интерес на истината, двете идеи е малко вероятно да се осъществят. Подхвърлянето им обаче като свободно реещи се реплики в общественото пространство показва:

• управляващите ни в момента не знаят какви мерки точно да предприемат, за да избегнат срутване на основни държавни системи по време на световна криза. До този момент българските кризички сме ги преживявали, но все с помощ от стабилната чужбина. Този път тя също е в криза.

• Опипване на общественото мнение и нагласи с абсурдни идеи, за да се открои прага на търпимост. И най-вече – докъде могат да си позволят да стигнат управлеващите.

И това не е първият такъв гъделичкащ опит. Сещам се за идеята на министър Сергей Игнатов от преди година за задържане на висшистите в България. Тогава той предложи да се въведе ограничение - 5 години след завършване на висшето си образование специалистът да не може да излиза да работи в чужбина. Някой да си спомня разпределенията от времето на соца – бъдещият хирург го изпращаха да работи три години като лекар в Лом и два пъти годишно на бригада в някое ТКЗС да вади картофи.

Подобни идеи се пускат периодично и от топлофикационните дружества с цел увеличаване на събираемостта едновременно с увеличаване на цените – като идеята входовете да плащат накуп и домоуправителните съвети да разпределят задълженията и да търсят крадците. И това на фона на фактическото състояние на гражданите в големите градове, които плащат дори и да са свалили всички радиатори и по никакъв начин да не могат законно да се отвържат от договора с топлофикацията си. 

Същото е и с доставчика на енергия и с доставчика на вода – да можете да изберете реално в конкурентна среда?

Та всичките тези идеи – осъществени и неосъществени (все още) - приличат много на създаване на модел за сложна обвързаност на всеки един български гражданин към държавата. Без обаче да е ясно как държавата би била обвързана със своите граждани.

По-скоро тя ще разполага с труда, имуществото и свободата на своите граждани, особено на тези, които са решили да останат и да завършат в родните вузове. До тогава вече ще са обвързани със здравноосигурителната система, ще се прибави някоя банка с ипотечен кредит, а след това и задължителните застраховки. След това и всички договори за битови доставчици.

И ако се осъществи всичко, българинът съвсем ще заприлича на крепостен селянин от 18-19 век.

Въпросът е дали с тези свои идеи управниците не постигат и друг ефект – не стряскат ли сериозно много от тези, останали в България 7 364 570 българи.

И колко от тях няма да поемат по булевард "Брюксел" към терминал 2, летище "София".