Мухлясал хляб на закуска сирачето хруска 05.04 | 12:23

Мине се не мине известно време, докато си гледаме блажено телевизионния екран или си четем вестника,  в очите ни бодва по някои отвратителна новина за малтретирани и неглижирани деца в социалните домове.  В подобни случаи се питаме дали нежеланите и изоставените всъщност не въдворени в институция, само за да не ни загрозяват гледката по улиците и да не цапат.

От чисто прагматична гледна точка тези деца биха имали доста по-добър живот, ако спяха в кашони и ровеха по кофите за боклук. Ако ги наричахме клошари, вместо резиденти в социален дом, жизненото им равнище щеше да е с няколко идеи по-високо. Шансът им например, да намерят що-годе добра и питателна храна, щеше да е по-висок. Вероятността да избегнат някои ритник или шамар също би била по-голяма на улицата.

Доказателството за това е последният случай с децата от дома в "Лом”, който по някаква ирония се нарича "Милосърдие”.  В нежеланието си да рециклират подхвърлените остатъци от мухлясала храна малчуганите там написаха писмо.

От текста ни стана ясно какво включва менюто на децата в един дом. От изброените "лакомства” със сигурност няма да ни потекат лигите – недоварен боб, мухлясал хляб и горчиво-кисело мляко, с неясен произход за разкош.

Резидентите на институцията се оплакват, че са обект и на възпитание, далеч от признатите педагогически методи, включващо например - бой.

Когато служебният социален министър си назначаваше екипа, се успокоихме - сложи си заместник, който отговаря за децата. Иванка Шалапатова обяви, че основният й приоритет ще бъде запазването на темповете на деинституционализацията на децата от домовете. Докато "пазим темповете” извеждането на малките от институциите се превръща в спасяване на оцелели от бедствие или война.

Премахването на забутаните в нищото домове, където се разиграват на живо филми на ужасите, е прекрасно нещо. Докато държавната машина крета в тази посока, тези институции продължават да увреждат децата с пълна сила, а контролът върху тях или липсва, или е тотално занижен.

От време на време ни обявяват за напредъка в процеса по "измъкването на децата”. Не чуваме обаче какво се случва с малчуганите, които са залостени в институциите  - или управляващите досега не са искали да се хвалят с уволнения и санкции на персонал или просто са оставили нещата в домовете да вървят на самотек.

Докато тече така наречената "деинституционализация”, резидентите на домовете растат, всеки ден някоя лелка от дома смогва да им увреди психиката - понякога и телата. Някои няма да дочакат да ги извадят от дома, просто ще си тръгнат, защото са доживели до спасителните 18 години. След това голяма част от тях ще станат клиенти на полиция, социални служби.

Някак си е притеснително да си представиш дете, чиято съдба зависи не от родителите му, а от разни директори и членове на персонал. Фактът, че малките от Лом са се оплакали на телевизия, също не е радостен. Тези  деца нямат реална възможност да потърсят помощ, ако правата им са нарушени.

Разбира се, когато пристигне някой на формална проверка, те са спретнати и бузките им лъщят, за да могат шефовете да ги пощипнат. Те много добре си знаят, че ако се оплачат - после ще го загазят още повече.

Колкото до храната, докато инспекторите на Българската агенция по безопасност на храните "душат” за конско месо и кофти козунаци, може да наминат покрай някой дом да опитат менюто на децата.