Най-после те разбрах, Стефани Джерманота 15.08 | 14:44

Още откакто Лейди Гага се появи на световния небосклон през 2008 година ме дразни неистово и въпреки това не ме оставя на мира. Чувствата ми към нея винаги са били доста смесени, заради два фактора: безкрайното уважение, което изпитвам към Мадона и любопитството ми към масовата култура.

Но моите лични интереси и предпочитания едва ли интересуват вас читателите, затова ще ги оставим настрана. Този коментар е за Стефани Джерманота – поп явлението на XXI век.

Така и не пожелах да приема това определение, защото по лично мое и крайно субективно мнение тя просто не го заслужава. Откъде накъде?

Провокативност?

Всъщност, Стефани пое по една твърде утъпкана пътека и твърдението, че "чупи стереотипи" звучи повече от нелепо. Вчера тя си разкрачи краката и си опипа чатала по същия начин, по който го направи Мадона още през 1992 г. и всъщност това вече сме го виждали.

Оригинална визия?

В крайна сметка, с какво визията ѝ е по-оригинална от тази на Кайли Миноуг или зверската Ройшийн Мърфи (всъщност, последната е много по-голямо чудовище и откачалка от това, за което претендира Гага, но твърде високата ѝ софистицираност винаги ще ѝ пречи да стане толкова комерсиална, колкото нашата Стеф).

Провокация?

Да, точно такава, за каквато се хвана и Азис, който преди петнайсетина години се чудеше как би могъл един фолк певец от ромски произход да сграбчи вниманието в един бранш, в който успехът се мереше в кубици силикон.

Нюх към бързата известност?

Да, с Youtube е лесно – питайте Деян Икебаната. Но така бързо ли хората щяха да научат песните ѝ по времето, когато опашките за "Thriller" на Майкъл Джексън се заформяха три дни, преди плочата да бъде пусната официално на пазара?

Така си мислех до момента, в който вчера Гага не седна на пианото и не изпя "Princess Die".

Точно в този момент я разбрах. Наблюдавам я как извива прекрасния си глас (трябва да се отбележи, че "Princess Die" и "You and I" бяха единствените две песни, които Гага действително пя. Всичко останало вървеше на подложка), притваря очи и се усмихва и осъзнавам, че Стефани Джерманота всъщност е една зверски добра соул певица, продала душата си на попа. Ни повече, ни по-малко.

За двата часа "чудовищен" сет, изпълнен с "провокации", месища, мелачки, wannabe Мадона гей-танцьори и шармантни костюми на Александър Маккуийн, Гага пя с кеф не повече от 15 минути. Тогава се сетих и за думите на Стив Маркър от Garbage, който преди време ни сподели, че фундаменталното условие да станеш известен на днешната сцена е да бъдеш скучен, инак "няма да те въртят по радиото" и компаниите няма да ти дават кинти.

Те засветиха в съзнанието ми по-ярко от неоновите кръстове, които последваха точно преди изпълнението на "Алехандро" и в момента, в който Гага от щастлива соул певица отново се превърна в човек със задължения.

Ако трябва да съм честна, не видях нищо чудовищно във вчерашния пърформънс. Видях по-скоро една звезда на Дисни, която прави шоу за деца. И именно децата са таргетът на Гага – попитайте всеки икономист кои са най-важните целеви групи за капитализма и всеки икономист ще ви отговори: "Консуматорите са жените и децата. Те са кръвоносната система на икономиката". Не че има нещо лошо – който не влиза в групите на най-важните, да ходи да яде боб и да слуша Ройшийн Мърфи.

В крайна сметка Лейди Гага ми стана почти симпатична – евала, че всъщност хвана момента и го хвана по единствения възможен начин, по който би могла, имайки предвид невзрачната ѝ външност. Да, всъщност Стефани е един ужасно талантлив музикант с адски кофти визия. И като казвам "кофти" нямам предвид, че от нея не струи секс (който, както знаем, "продава"). За жалост Гага няма шанс за своите амбиции, ако е себе си, защото просто не е отличителна.

Какво по-лесно тогава да се облечеш като отроче на гигеровия пришълец и да пееш сладникав поп? На сцена, на която скуката е задължително условие, това изглежда повече от примамливо. Тук може да ми опонирате и да кажете, че всъщност всички поп звезди се продават за слава. До голяма степен е така, но също така е вярно, че болшинството обичат славата и амбицията повече от музиката.

Всеки, които е виждал Мадона ще го потвърди. Кралицата също е продукт, но фундаменталната разлика тук е, че тя е продукт на самата себе си. Тя винаги е промотирала себе си без особени скрупули за начина, по който го прави, само и само да се наложи. И всъщност успява вече повече от 25 години. Гага е по-скоро жертва на съвремието. Тя е принудена да се подчини на вкуса, не да го моделира. И там се крие голямата разлика.

Чудя се къде ли щеше да е в момента Стефани Джерманота, ако бе останала себе си и по-щастлива ли щеше да бъде, ако пееше своите соул композиции в някой приглушен американски бар? Или всъщност всичко това са пълни глупости, щом имаш няколко хиляди милиона, общественото внимание и един страхотен покер фейс...