Не навсякъде, където има дим, има и огън 06.06 | 16:34

Аз съм пушач, както всеки втори българин. Употребявам тютюн системно, от дълго време и да, признавам – правя това с удоволствие. Пушех преди забраната на дима на обществени места, пуша и сега, една година след онези никотинови скандали, които разтресоха целокупното българско население, макар и да приличаха повече на разпра между съседи по панелка.

Затова започвам и втори свой текст, една година след първия, отново с признанието, че пуша, че съм пушач и засега нямам планове да се откажа от този порок/страст/удоволствие.

До края на седмицата обаче ще се внесе предложение за отмяна или промяна на строгата наредба, която ограничава тютюнопушенето в заведенията.

Подготовката на общественото мнение започна още преди сформирането на правителството на Пламен Орешарски. Да не говорим, че обещанието да може да се пуши в заведенията беше и един от предизборните козове, с които се печелеха гласове.

Нямам никакво съмнение, че съвсем скоро, като седна с приятели в някоя бирария, отново ще мога да запаля цигара. Отново ще може да пуша на воля и в клубовете нощем. Цигара, дори цяла кутия цигари.

И какво от това!

На първо място отмяната на една наредба, която касае здравето и здравословните навици на цялата нация за години напред, макар и да задоволява в личен план един мой каприз (или порок), говори за това, че в Българската държава няма визия за бъдещето. И точно с тази наредба най-ясно проличава това.

Ограничаването на тютюнопушенето на обществени места и заведения би формирало в дългосрочен план поколение, което пуши по-малко. Промяната няма да дойде след две години, нито след пет. Става въпрос за следващото поколение, дори по-следващото.

Широката обществена подкрепа на отмяната на ограниченията обаче май подрива и нещо друго – разпространеното твърдение, че децата са неотменна ценност за българина. И ако това е така, защо толкова масово българинът иска да трови децата си? А и те да могат да се тровят без ограничения? Или и децата в ценностната система на българското общество ще се окажат един мит?

Или и тук родителите ще кажат: "Моите деца ще ходят в чужбина?" А пък ние тук, останалите (балъците), ще си пушим, ще си димим на воля...

Така още повече аргументът на собствениците на заведения и хотелиери остава да виси във въздуха, тъй като привличането на клиенти и туристи за сметка на собствените сънародници става пародийна реклама.

Липсата на приемственост между едно и друго правителство и Народно събрание не е проблем само на събирането на гласове преди избори. Липсата на приемственост е проблем преди всичко на желанието да имаме ценности и цели в бъдещето. Като нация. А така ще продължаваме да имаме проблеми изобщо със случването на бъдещето. Защото към бъдещето не може да се върви с една крачка напред и две назад.

Аз съм пушач. Преди малко загасих не последната си, а поредната си цигара. И първият протест от много време насам, на който ще отида, ще е, за да подкрепя оставането на забраната за пушене на обществени места.