Райко Алексиев - твърде талантлив, твърде интелигентен 07.03 | 15:02

"Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва."  

                         Райко Алексиев

Райко Алексиев е един от най-ярките интелигенти на България отпреди 1944 г., убит от комунистическата власт непосредствено след 9 септември 1944 г. Горецитираните думи той изрича пред изтезаващите го преди да го убият комунисти. 

Той е виден български художник, карикатурист, фейлетонист, журналист. Неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България.

Сътрудник е на периодичните издания "Барабан", "Смях", "Людокос", "Българан", "Маска", "Зора".  

Основател и главен редактор на сатиричния вестник "Щурец" (1932-1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в няколко художествени изложби.

Райко Николов Алексиев е роден в Пазарджик в семейството на българи бежанци от Солун на 7 март 1893 г.

Следвал е литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в "Изложба на младите” през 1913 г. втората съпруга на цар Фердинанд е сред най-големите почитатели на таланта му. Същата година художникът прави пет самостоятелни изложби.

През 1932 г. основава седмичния вестник "Щурец”. Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. "Щурец” се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г.

Тиражът му от 50 хил. бройки през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на "Щурец” . Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.

Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията - тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гьсков - глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето - шоп одумник, Отец Тарапонтий - практичен духовник.

През май 1939 г. свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца - Радослав, Веселин и Александър.

Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив. Той издейства от Министерството на финансите сумата от 2 млн. лв., която спасява от гладна смърт семействата на много нещатни художници, евакуирани в различни села на страната.

Райко Алексиев е набеден за народен враг от комунистическия режим, тъй като е рисувал карикатури на Сталин. Пребит до смърт през ноември 1944.

Според книгата "Горещо червено" от Ивайла Александрова, която се позовава на интервюта със съпругата на Алексиев и на документални изследвания, убиецът на Райко Алексиев е Георги Боков, по-късно главен редактор на "Работническо Дело" и баща на Ирина Бокова.

През март 1945 е осъден посмъртно заради "антисъветска” и "прогерманска” пропаганда от т.нар. "народен съд" по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити.

Книгите му са забранени във времето до 1989 г. След това той е реабилитиран.